Христо Илиев е един от най-перспективните български спринтьори в леката атлетика от град Сливен. Той се състезава в дисциплините 60 м и 100 м и привлече вниманието с изключителната си скорост и бърз прогрес. На 11 февруари 2026 г. в Белград, Сърбия поставя национален рекорд на 60 м в зала с време 6.54 секунди — постижение, което подобрява рекорда на Петър Петров през 1978г., устоял почти половин век. Амбицията му е да стане първият българин под 10 секунди на 100 м и да достигне олимпийски финал.

~ Как се почувства в момента, когато видя, че си подобрил националния рекорд на 60 м с 6.54 секунди?

В сериите на турнира, бях сложен да бягам в първи коридор. Имаше уникална атмосфера в залата, адреналинът ми беше много висок. Цялото бягане стана просто перфектно. Когато завърших, знаех, че е много бързо бягане. Като изкараха резултати и видях 6.54 до името си, почувствах се просто уникално.

~ Какво означава за теб да счупиш рекорд, който стоеше цели 48 години?

За мен, този рекорд означава отговорност. Бях длъжен да направя нещо подобно, заради моят треньор. Обещал съм да го направя горд и се опитвам да го правя.

~ Какво би ни разказал за представянето си във финала в Белград?

За финала в Белград мога да кажа, че беше опит за мен. За пръв път ми се случва да има четири фаул старта в едно бягане. Вече когато имаше редовен старт, реакцията ми не беше най-добрата. Имах притеснение да не направя фаул старт и затова се забавих. Резултатът ми беше 6.66, което не е слаб резултат, но вярвах, че можеше да се доближа отново до това 6.54.

~ Какви цели си поставяш за предстоящото Световно първенство?

За световното, главната ми цел е финал. Мисля, че ако успея да повторя това бягане, ще успея да постигна целта си. Това ще е исторически момент за българския спринт, ако успея да го направя.

~ Какво те мотивира да продължаваш да се развиваш и какви са твоите мечти в леката атлетика?

Мотивира ме това, че искам да постигна неща, които никой български спринтьор не е постигал. Две от основните ми мечти, които искам да сбъдна в моята кариера са, да съм първият българин, преминал границата от 10 секунди на 100 метра; а втората ми голяма мечта е, да бъда на финал на Олимпиада.

~ Кой е най-ценният урок, който спортът ти е дал до момента?

Най-ценният урок, който ми е дал спортът, е това да не се отказвам пред трудностите. Спортът ме е научил на дисциплина, изградил ми е характера и ме е оформил като човек.

~ Ако имаше възможност, какво би казал на 10-годишния Христо?

Най-вероятно ако имам тази възможност, щях да кажа на 10-годишния Христо, да слуша повече родителите си, да не си дава толкова голяма почивка от тренировките и да вярва повече в себе си и във възможностите си.

Екипът на Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА“ желае още много големи успехи и отлично представяне на Световното първенство по лека атлетика в зала през март!

В свят, в който младите често търсят пътя си между предизвикателства и несигурност, някои избират действията пред извиненията. Такъв е пътят на Христомир Каросеров – млад мъж от Сливен, който с постоянство и отдаденост се утвърждава като едно от новите лица в българския ММА.

Започва не от спортната зала, а от собствената си воля. След труден момент в ученическите години, вместо да се затвори в себе си, Христомир насочва енергията си към бойните спортове. Това решение се превръща в повратна точка. Вдъхновен от шампиони на световната сцена, той изгражда себе си не само физически, но и като човек със силна вътрешна дисциплина.

С времето преминава от любителските тренировки към професионалните – първо в сливенския клуб „Анаконда“, а после и в GF Team Бургас. Там, под ръководството на утвърден треньор, Каросеров усъвършенства техниката и стратегията си. Резултатите не закъсняват: четири победи в професионалния ММА, две от които с убедителни събмишъни.

Извън ринга, Христомир е студент в Националната спортна академия. Балансът между образованието и спорта е не просто необходимост, а принцип, който следва с ясното съзнание, че истинският успех е устойчив само когато стои върху здрава основа.

Историята му не е просто спортен успех – тя е послание. Че младите могат. Че промяната започва отвътре. И че активният начин на живот не е само физическа подготовка, а път към лична увереност, самоуважение и развитие.

*Тази статия се реализира като част от инициативата “РеСТАРТ: Живей активно” на Платформа “Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА”.

Кой е Матей Желязков?

Матей Желязков е ученик на 16 години от град Сливен. В момента учи в 10 клас в Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“, където съчетава образованието си с активна спортна кариера.

Матей тренира волейбол от 6 клас и още от ранна възраст показва изключителен талант в спорта. Бил е част от лагер на националния отбор на България по волейбол – турнир на талантите. В продължение на две години е играл за един от водещите волейболни клубове в страната — „Левски“ (София). В момента се състезава отново за родния си отбор — Волейболен клуб „Сливен“, където продължава да се развива и да трупа успехи.

1. Как започна да се занимаваш със спорта и кога разбра, че сервисът е твоята силна страна?

От малък съм израснал в залата и покрай баща ми се запалих по този спорт. Винаги съм знаел, че сервисът е изцяло индивидуална работа, и често оставах след тренировки, за да го тренирам. И малко по малко виждах развитие в сервиса си.

2. Кой е най-паметният ти мач досега?

Най-запомнящият се мач за мен беше в осми клас — първата ми година във волейболния клуб „Левски“, на полуфинала на републиканското първенство срещу „ВАСК“. Това беше един от най-инфарктните мачове в кариерата ми и завърших мача с две поредни точки.

3. Какви са най-големите предизвикателства в подготовката ти и как ги преодоляваш?

Физическата подготовка е много трудна за мен, особено извън състезателния период. Имал съм много моменти, в които съм мислил да се откажа, но всеки път си казвам, че колкото по-трудно става за мен, толкова по-голямо развитие ще имам и тези индивидуални награди, които получавам ме стимулират още повече да продължа напред.

4. Как балансираш между училището и спортната си кариера, особено при натоварен график с турнири и състезания?

Много е трудно, но успявам през времето за почивка да наваксвам с материала от училище.

5. Какви са спортните ти цели за следващите няколко години и как работиш, за да ги постигнеш?

Моята цел е да се развивам професионално в този спорт и да се реализирам в добър отбор. Здравите тренировки в залата и многото мачове които ми предстоят ми помагат за постигането на тази цел.

*Тази статия се реализира като част от инициативата “РеСТАРТ: Живей активно” на Платформа “Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА”.