Давид Георгиев е млад учител, който вярва, че ученето може да бъде интересно, забавно и достъпно за всяко дете. Той създава MrGeorgiev’sClass – дигитално образователно пространство с материали, упражнения, игри и занимания, които превръщат учебния процес в приключение.

Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни“ застава зад Давид Георгиев и неговия стремеж да прави образованието по-достъпно, интересно и близко до децата. Чрез дигиталните технологии той създава нови възможности за учене и споделя своите идеи с ученици, родители и учители. Подкрепяме неговата мисия да показва, че съвременното образование може да бъде вдъхновяващо, забавно и изпълнено с любопитство.

•Как се роди идеята за създаването на MrGeorgiev’sClass и каква беше основната Ви мотивация да създадете собствено образователно пространство?

Идеята за MrGeorgiev’sClass всъщност се роди съвсем спонтанно. С времето бях създал много работни листове и различни материали и в един момент се замислих, че няма смисъл те просто да стоят в папка на компютъра ми. Исках да намеря лесен начин да достигнат до повече хора и реално да бъдат използвани.

Така се появи идеята да създам собствен сайт – място, на което да събирам материалите си и да ги споделям свободно. Постепенно обаче MrGeorgiev’sClass се превърна в нещо повече от място за работни листове. Искам чрез него да бъда полезен както на децата, така и на колеги учители, родители и на всеки, който търси интересен и различен начин за учене.

•Какво искате да даде сайтът на децата – освен знания и допълнителни упражнения?

Най-вече искам да им покажа, че образованието и училището не означават само учебници, задачи и задължения. Ученето може да бъде интересно, забавно и да носи удоволствие. Затова се старая материалите да бъдат цветни, приятни и близки до детския свят, а задачите да бъдат поднесени по начин, който провокира любопитството. Ако едно дете отвори дадена игра или работен лист с желание, а не защото някой го кара, за мен това вече е голям успех.

•В сайта съчетавате образователни задачи с игри, приключения и забавни герои. Защо според Вас игровият подход е толкова важен за ученето на децата?

За мен игровият подход е изключително важен, особено в начална училищна възраст. Децата естествено възприемат света чрез играта. Когато превърнем една обикновена задача в мисия, приключение или предизвикателство, отношението към нея веднага се променя.

Идеята ми е детето да не усеща ученето единствено като задължение. Чрез играта можем да упражняваме същите знания и умения, но по много по-приятен начин. А когато детето се забавлява и участва с желание, то много по-лесно се ангажира с това, което трябва да научи.

•Как подбирате и създавате материалите за различните класове и какво е най-голямото предизвикателство при разработването им?

Създаването на един материал обикновено е комбинация от различни инструменти и доста работа. Първо разработвам структурата, задачите и нивото на трудност спрямо съответния клас и учебното съдържание. За текстовата част и създаването на различни варианти използвам и AI инструменти, след което задължително преглеждам, редактирам и оформям съдържанието.

За визуалната част използвам графични и текстообработващи инструменти като Canva и Word, а при необходимост обработвам допълнително и изображенията. Накрая подготвям всичко във формат, подходящ за печат – размери, полета, шрифтове и качество.

Тоест няма едно приложение, в което натискам бутон и получавам готов работен лист. Зад всеки материал има идея, разработване, проверка и оформление. Може би точно това е и едно от най-големите предизвикателства – да направиш материала едновременно правилен от образователна гледна точка, разбираем за детето и достатъчно интересен визуално.

•Каква е обратната връзка от учениците и родителите, които използват сайта, и има ли реакция, която Ви е дала допълнителна мотивация да продължите?

Обратната връзка е предимно много положителна и точно тя е една от причините да продължавам да развивам MrGeorgiev’sClass. Разбира се, винаги може да има и критика и според мен тя също е полезна, когато е градивна.

Но всеки положителен коментар, всяко споделяне и всяко съобщение от родител, учител или дете ми показва, че това, което правя, действително достига до някого и се използва. Това ми дава допълнителна мотивация да измислям нови неща и постоянно да надграждам проекта.

•Как виждате ролята на дигиталните технологии в съвременното образование – могат ли те да бъдат не просто средство за забавление, а истински помощник на учителя?

Определено могат и смятам, че MrGeorgiev’sClass е един малък пример за това. Дигиталните технологии сами по себе си не са нито решение на всички проблеми, нито нещо, което трябва да замени учителя. Те са инструмент и всичко зависи от начина, по който го използваме.

Една игра може просто да забавлява детето, но може и едновременно с това да го накара да смята, да чете, да разсъждава и да решава проблеми. Точно това се опитвам да постигам и в сайта.

Според мен бъдещето не е в избора между традиционното и дигиталното образование, а в правилното им съчетаване. Учебникът, работният лист, разговорът с учителя и интерактивната игра могат прекрасно да работят заедно.

•Какво означава за Вас подкрепата на Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“ и инициативата „Вярвай! Подкрепяй!“ за развитието на Вашия проект?

За мен подобна подкрепа има много по-голямо значение от самото популяризиране на проекта. Тя е знак, че някой е забелязал идеята, труда и желанието зад MrGeorgiev’sClass и е решил да застане зад тях.

Самите думи „Свободни, Вярващи, Амбициозни“ много добре се свързват и с това, което искам да предам чрез проекта – да имаш свободата да създаваш, да вярваш в идеята си и да имаш амбицията постоянно да я развиваш.

А инициативата „Вярвай! Подкрепяй!“ показва нещо много важно – че понякога една идея има нужда именно от доверие и подкрепа, за да достигне до повече хора. За мен това е едновременно признание и допълнителна мотивация да продължа да развивам MrGeorgiev’sClass и да показвам, че когато образованието се прави с желание и идеи, резултатът може да бъде наистина интересен.

•Какво следва за MrGeorgiev’sClass – какви нови идеи, игри, материали или образователни инициативи бихте искали да реализирате в бъдеще?

Тук ще запазя малко тайна. Не искам предварително да издавам всичко, което предстои за MrGeorgiev’sClass. Със сигурност обаче развитието му няма да спре.

Имам идеи за нови материали, нови образователни игри и изцяло нови неща, които постепенно искам да реализирам. Освен добавянето на ново съдържание, за мен е важно и постоянно да подобрявам това, което вече съществува.

Мога да кажа само, че MrGeorgiev’sClass продължава да расте заедно с идеите ми. А какво точно предстои – предпочитам хората да го откриват постепенно.

Траян Мучев е участник в седмия сезон на риалити формата „Игри на волята“, където впечатли зрителите със своята физическа подготовка, упоритост и състезателен дух. Извън предаването той се стреми към личностно развитие и активен начин на живот, като продължава да вдъхновява хората със своята целеустременост и постоянство.

~ Какво те мотивира да кандидатстваш за участие в „Игри на волята“ и оправда ли преживяването ти очакванията?

От дете се занимавам със спорт и винаги съм обичал предизвикателствата и приключенията. Още от първия сезон на „Игри на волята“ си казах, че искам да бъда част от това преживяване и да изпитам себе си в тази среда. Вярвам, че когато човек истински желае нещо, намира начин да го постигне.

Преживяването напълно оправда очакванията ми – успях да усетя всяка част от „Игри на волята“, да премина през трудните моменти и да науча много ценни уроци за себе си.

~ Кой беше най-трудният момент по време на участието ти – физически, психически или емоционално?

Имах много трудни моменти по време на играта, но може би най-тежкият беше моментът, в който се върнахме за трети пореден път на изолатора. Тогава се бяха натрупали много негативни емоции – гладът, разочарованието, че не успях да спася племето си, както и физическите последствия от битките и раните по ръцете ми.

Но именно такива моменти изграждат характера ни и ни показват на какво сме способни.

~ Какви най-ценни уроци научи за себе си по време на формата?

Най-ценното, което научих за себе си, е че мога да запазя спокойствие и да бъда хладнокръвен дори в най-трудните ситуации. Осъзнах също, че най-важното е човек да не изневерява на принципите си, независимо от обстоятелствата.

~ След края на предаването промени ли се животът ти и как се справяш с популярността?

Определено животът ми се промени. Дълго време след края на предаването продължавах да живея в играта, а тя оставаше част от мен. Разпознаваемостта също беше нещо ново и в началото ми трябваше време да свикна с нея.

След това започнах да я приемам като възможност – най-вече да давам пример на децата да бъдат себе си, да вярват в собствените си възможности и да следват мечтите си.

~ Какво означават за теб дисциплината, вярата в собствените възможности и постоянството при преследването на целите?

За мен това е основата на успеха във всяка сфера от живота. Без дисциплина, вяра и постоянство е много трудно човек да постигне целите си. Това е пътят, който те води напред, дори когато срещаш трудности.

~ Какъв съвет би дал на младите хора, които мечтаят да постигнат успех, но се страхуват да направят първата крачка?

Бих им дал един мой любим цитат: „Всеки ден, в който чакаш, е поредният ден, който никога няма да си върнеш.“Не се страхувайте да направите първата крачка. Понякога най-големите възможности идват тогава, когато просто се осмелиш да скочиш.

~ Кое качество според теб е най-важно за един човек, който иска да успее – и защо?

За мен най-важните качества са спокойствието и хладната мисъл. Когато човек може да запази контрол над себе си, той взима по-добри решения и намира начин да продължи напред. Но не трябва да забравяме и да се наслаждаваме на самия път към успеха, защото именно той ни изгражда.

Казвам се Валентин Димитров, работя в корпоративния свят и съм горд баща на 5-годишен син. Въпреки натовареното ежедневие винаги намирам време за пътувания, приключения и създаване на съдържание, защото това е нещо, което истински ме зарежда. Обичам solo travel преживяванията, срещите с интересни хора и възможността чрез историите си да вдъхновявам и други да излизат от зоната си на комфорт. Както обичам да казвам – Хайде с мен!

~ Къде си изпитал най-силен адреналин по време на пътуване?
Имало е доста такива моменти, но вероятно на Кончето в Пирин, когато бях сам и нощувах в заслона. Това е едно от местата, на които наистина усещаш колко малък си пред природата. Адреналинът е голям, но и чувството след това е невероятно. Това си остава незабравимо преживяване за мен.

~ Какво хората не виждат зад travel видеата ти?
Хората виждат красивите гледки и приключенията, но не виждат ранното ставане, недоспиването, дългите преходи, часовете в път и моментите, в които понякога предпочиташ да пропуснеш хранене, за да успееш да видиш повече неща за един ден. Умората липсва във видеата ми, но тя е факт при всяко пътуване.

~ Кое място изглежда още по-нереално на живо?
Маракеш много ме впечатли. Видеата и снимките показват част от атмосферата, но когато попаднеш там и усетиш енергията, хората, цветовете и хаоса, преживяването е съвсем различно. Буквално друг свят, различен от този, в който живеем тук в България.

~ Кое е по-важно за теб – приключението или начинът, по който го показваш?
Определено приключението. Аз първо го правя за себе си и заради емоцията, преживяването. Ако на мен ми е било интересно и съм се забавлявал, тогава много по-лесно мога да го предам и на хората чрез видеата. Правя нещата така, както ми харесват на мен и ги предавам към аудиторията по възможно най-автентичния и естествен начин. Вярвам, че се усеща във всяко мое видео.

~ Имало ли е момент, в който си бил извън зоната си на комфорт?
Да, почти всяко самостоятелно пътуване започва така. Когато тръгнеш сам в непозната държава, винаги има известна доза притеснение. Но точно тогава се случват и най-интересните неща. Срещал съм страхотни хора, както в България, така и в чужбина, и това е една от причините толкова да обичам solo travel (бел.ред. самостоятелно пътуване).

~ Какво те мотивира да правиш такова съдържание?
Основната ми мотивация е, че наистина се забавлявам. Обичам да снимам и монтирам, да откривам нови места, да срещам нови хора и да преживявам различни неща. А когато някой ми пише, че се е вдъхновил от мое видео и е започнал да пътува или да приключенства сам, това ми носи огромно удовлетворение.

~ Ако можеше да заминеш навсякъде без ограничения – къде би отишъл?
Има много места в списъка ми, но вероятно бих направил едно голямо околосветско solo пътешествие. За мен най-интересната част не е само дестинацията, а хората, които срещаш, историите, които събираш по пътя, и приключенията, които не можеш да планираш предварително.

Мартин Илиев е на 19 години. Занимава се със създаване на онлайн съдържание в Instagram, YouTube и TikTok и в момента изучава самостоятелно 11 езика – български (роден), испански, английски, португалски, италиански, френски, гръцки, руски, немски, хинди и мандарин. През 2026 година завършва средно образование.

~ Кой език ти беше най-труден и защо?

За мен лично трудността на даден език зависи от различни фактори като граматика, говорене, лексика и система за писане. Например най-трудния ми език граматически е руският (сходен е до българския, но граматически е по-труден дори от хинди), докато по отношение на говорене и писане е китайският.

~ Искал ли си да се откажеш от някой език?

Всички езици, които изучавам са се превърнали по един или по друг начин в част от живота ми и начина ми на мислене. По отношение на тези 11 езика, никога не съм смятал да се откажа от нито един, тъй като това би означавало загуба на време и безброй усилия. Да, понякога някои езици ги спирам за доста време, като например хинди, но рано или късно ще се върна и към него.

~ Как учиш няколко езика едновременно?

Прилагам метода на приоритизирането. Не уча всичките 11 езика едновременно, а по-скоро наблягам за определен период от време на 1 до 3 езика, на които вече имам добра база. Например, в момента наблягам на мандарин, английски и немски. След това преговарям гръцки, руски или италиански и тн. Трябва да отбележа обаче, че когато започвах с изучаването на тези езици, наблягах изцяло само на 1-2 езика месеци наред.

~ Каква е най-голямата пречка пред младите при ученето на езици?

Най-голямата пречка пред младите е тяхната нагласа. Не е вярно, че не са способни, нито пък, че нямат ресурсите – 80% разчитам само на тетрадките си и на интернет. Проблемът се корени в това, че образователната система прави така, че хората буквално да се откажат от ученето на езици. Училището и университетът са ги превърнали в скучни академични предмети, което няма абсолютно нищо общо с истинския им потенциал на глобално ниво.

~ Как младите да пазят и използват правилно българския език?

Българският език не е просто нашият роден език – той е нашият ключ към изучаването на всички други. Аз лично смятам, че като за начало, младите трябва да спрат да използват така наречените „англицизми“ в речта си или поне да ги ограничат до известна степен. Ученето на чужди езици като китайския ме накара да осъзная, че китайците изключително много уважават родния си език и не допускат да има почти никакви англицизми в него. За това, смея да твърдя, че и ние трябва да го направим за нашия роден. Не го казвам като поредния патриот, просто смятам, че родния език трябва да бъде запазен и ценен, защото именно той ни е дал първото разбиране за този свят.

~ Кой е най-важният ти съвет за учене на език?

Най-лесното нещо, което човек може да направи е да свърже езика със собствените си интереси. Ако на човек му харесва футбола, но е задължен да научи немски, то той трябва да свърже футболната си страст с езика. Да започне да учи спортна лексика и също така винаги да си представя, че е на пресконференция(така усвоих португалския). По този начин човек ще бъде дори по-мотивиран да следи теми, които не са свързани с неговите интереси, именно на съответния език

~ Искаш ли бъдещето ти да е свързано с езиците?

Разбира се! Езиците, както казах, са неразделна част от живота ми и имам голямо желание да ги свързам във всяка област, която ме интересува. Нямам желание да ставам учител, нито преводач, а по-скоро да създам нещо свое.

Вениамин е български поп изпълнител, който бързо печели популярност с модерното си звучене, емоционалните си песни и силното сценично присъствие. Той се утвърждава като един от младите артисти на новата българска музикална сцена, съчетавайки поп стил с лични послания и актуално звучене. С всяка своя нова песен той развива своя музикален почерк и разширява аудиторията си.

~ Кога разбрахте, че музиката е нещото, с което искате да се занимавате сериозно?

Може би още в пубертета осъзнах, че това е нещото, с което искам да се занимавам и което искам да бъде моят живот и моята професия. Музиката е най-голямата ми страст и нещо, с което съм изключително силно свързан. Винаги съм искал да работя нещо, което ми носи удоволствие, а музиката дори не я приемам като работа.

~ Кой е най-трудният момент, през който сте минали в музикалната си кариера досега?

Най-трудният момент в кариерата ми беше по време на пандемията, когато всичко беше спряло. Тогава се наложи да създам свой страничен бизнес и за известно време да се отдалеча от музиката. Това бяха трудни години, защото не правех това, което обичам най-много. Радвам се, че днес този период е зад гърба ми и отново мога да се посветя на музиката.

~ Какво Ви вдъхновява, когато създавате музика или излизате на сцена?

Вдъхновение намирам в различни моменти от живота, в случки, които преживявам, във филми, които гледам, а много често и в музиката на други изпълнители. Всичко около нас може да бъде източник на идеи, стига да умеем да го усещаме и да го превръщаме в изкуство.

~ Как се справяте с напрежението, критиките и очакванията на хората?

Приемам критиките и винаги се старая да извлека поука от тях. Не се стремя да покривам нечии чужди очаквания, освен своите собствени. Най-важното за мен е да бъда истински в музиката си и да остана верен на себе си. Вярвам, че когато един артист е искрен, това се усеща от хората.

~ Има ли изпълнител или човек, който е оказал голямо влияние върху развитието Ви като артист?

Разбира се. Когато бях малък, много обичах да слушам български изпълнители като Миро и Любо Киров. От световната сцена винаги съм се възхищавал на Уитни Хюстън и Майкъл Джексън. Тези артисти са ме вдъхновявали и до голяма степен са повлияли на желанието ми да се занимавам с музика.

~ Какво искате хората да усещат, когато слушат музиката Ви?

Искам хората да се свързват с моята музика и тя да им помага. Да ги вдъхновява, да ги зарежда с положителна енергия, да ги събира и обединява. За мен музиката има силата да носи емоции и да създава връзка между хората.

~ Какъв съвет бихте дали на младите хора, които мечтаят да се занимават с музика, но се страхуват да направят първата крачка?

Бих посъветвал младите хора да вярват в мечтите си и да не се отказват. Колкото и клиширано да звучи, музиката не е най-лесният бизнес, а в България понякога е доста трудно да следваш тази мечта. Но когато човек е упорит, вярва истински в себе си и има ясна цел, нещата се случват. Най-важното е да знаеш какво искаш да постигнеш и да не спираш да вървиш към него.

~ Как решихте да започнете да споделяте преподаването си в TikTok?

Реших да споделям преподаването си в TikTok, защото искам да показвам, че ученето може да бъде забавно и достъпно. Социалните мрежи позволяват да достигна до повече хора и да споделя идеи и подходи, които работят добре в класната стая. 😊

~ Какви са основните предизвикателства при работата с малки деца в класната стая?

Основните предизвикателства са вниманието и дисциплината на децата, тъй като те лесно се разсейват. Друг момент е да намериш баланс между забавление и учене, за да задържиш интереса им и в същото време да усвоят материала.

~ Как дигиталното съдържание помага на учениците да учат по-лесно и интересно?

Дигиталното съдържание прави уроците по-визуални и интерактивни. Учениците могат да видят примери, анимации или експерименти, които иначе е трудно да се демонстрират в класната стая. Това ги мотивира и улеснява усвояването на нови знания.

~ Как избирате темите за видеата си?

Темите идват главно от забавни идеи, които могат да се превърнат в полезен учебен материал.

~ Получавате ли обратна връзка от ученици или родители за вашето съдържание?

Да, често получавам коментари и съобщения от ученици и родители. Те споделят кое им е харесало, кое им е било полезно и понякога предлагат нови идеи. Това ми помага да подобрявам съдържанието си.

~ Как балансирате между забавлението и образователната стойност във видеата?

Винаги се старая да има ясно учебно послание, но го подавам по забавен начин – с примери, игри, визуални ефекти или кратки експерименти. Така видеата са интересни, но същевременно полезни.

~ Според вас каква е ролята на социалните мрежи в съвременното образование?

Социалните мрежи могат да бъдат мощен инструмент за учене, ако се използват правилно. Те дават достъп до нови ресурси, вдъхновяват учениците и позволяват на учителите да споделят добри практики и идеи с колеги и родители. В крайна сметка, споделянето на преподаването в социалните мрежи е начин да направим ученето по-достъпно, интересно и вдъхновяващо. То дава възможност както на учениците, така и на учителите да се учат един от друг, да експериментират с нови идеи и да показват, че образованието може да бъде забавно и креативно.😊

Христо Илиев е един от най-перспективните български спринтьори в леката атлетика от град Сливен. Той се състезава в дисциплините 60 м и 100 м и привлече вниманието с изключителната си скорост и бърз прогрес. На 11 февруари 2026 г. в Белград, Сърбия поставя национален рекорд на 60 м в зала с време 6.54 секунди — постижение, което подобрява рекорда на Петър Петров през 1978г., устоял почти половин век. Амбицията му е да стане първият българин под 10 секунди на 100 м и да достигне олимпийски финал.

~ Как се почувства в момента, когато видя, че си подобрил националния рекорд на 60 м с 6.54 секунди?

В сериите на турнира, бях сложен да бягам в първи коридор. Имаше уникална атмосфера в залата, адреналинът ми беше много висок. Цялото бягане стана просто перфектно. Когато завърших, знаех, че е много бързо бягане. Като изкараха резултати и видях 6.54 до името си, почувствах се просто уникално.

~ Какво означава за теб да счупиш рекорд, който стоеше цели 48 години?

За мен, този рекорд означава отговорност. Бях длъжен да направя нещо подобно, заради моят треньор. Обещал съм да го направя горд и се опитвам да го правя.

~ Какво би ни разказал за представянето си във финала в Белград?

За финала в Белград мога да кажа, че беше опит за мен. За пръв път ми се случва да има четири фаул старта в едно бягане. Вече когато имаше редовен старт, реакцията ми не беше най-добрата. Имах притеснение да не направя фаул старт и затова се забавих. Резултатът ми беше 6.66, което не е слаб резултат, но вярвах, че можеше да се доближа отново до това 6.54.

~ Какви цели си поставяш за предстоящото Световно първенство?

За световното, главната ми цел е финал. Мисля, че ако успея да повторя това бягане, ще успея да постигна целта си. Това ще е исторически момент за българския спринт, ако успея да го направя.

~ Какво те мотивира да продължаваш да се развиваш и какви са твоите мечти в леката атлетика?

Мотивира ме това, че искам да постигна неща, които никой български спринтьор не е постигал. Две от основните ми мечти, които искам да сбъдна в моята кариера са, да съм първият българин, преминал границата от 10 секунди на 100 метра; а втората ми голяма мечта е, да бъда на финал на Олимпиада.

~ Кой е най-ценният урок, който спортът ти е дал до момента?

Най-ценният урок, който ми е дал спортът, е това да не се отказвам пред трудностите. Спортът ме е научил на дисциплина, изградил ми е характера и ме е оформил като човек.

~ Ако имаше възможност, какво би казал на 10-годишния Христо?

Най-вероятно ако имам тази възможност, щях да кажа на 10-годишния Христо, да слуша повече родителите си, да не си дава толкова голяма почивка от тренировките и да вярва повече в себе си и във възможностите си.

Екипът на Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА“ желае още много големи успехи и отлично представяне на Световното първенство по лека атлетика в зала през март!

В свят, в който младите често търсят пътя си между предизвикателства и несигурност, някои избират действията пред извиненията. Такъв е пътят на Христомир Каросеров – млад мъж от Сливен, който с постоянство и отдаденост се утвърждава като едно от новите лица в българския ММА.

Започва не от спортната зала, а от собствената си воля. След труден момент в ученическите години, вместо да се затвори в себе си, Христомир насочва енергията си към бойните спортове. Това решение се превръща в повратна точка. Вдъхновен от шампиони на световната сцена, той изгражда себе си не само физически, но и като човек със силна вътрешна дисциплина.

С времето преминава от любителските тренировки към професионалните – първо в сливенския клуб „Анаконда“, а после и в GF Team Бургас. Там, под ръководството на утвърден треньор, Каросеров усъвършенства техниката и стратегията си. Резултатите не закъсняват: четири победи в професионалния ММА, две от които с убедителни събмишъни.

Извън ринга, Христомир е студент в Националната спортна академия. Балансът между образованието и спорта е не просто необходимост, а принцип, който следва с ясното съзнание, че истинският успех е устойчив само когато стои върху здрава основа.

Историята му не е просто спортен успех – тя е послание. Че младите могат. Че промяната започва отвътре. И че активният начин на живот не е само физическа подготовка, а път към лична увереност, самоуважение и развитие.

*Тази статия се реализира като част от инициативата “РеСТАРТ: Живей активно” на Платформа “Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА”.

1.Как се почувства, когато Вениамин те покани на сцената по време на концерта на 24 май в Сливен?

Когато Вениамин избра мен за това изпълнение, усетих леко притеснение, но и огромно вълнение. Искам да започна от там, че музиката за мен не е просто хоби или извънкласна дейност, а начин на живот и себеизразяване.
И точно тези концерти и събития, в които участват различни известни личности ме зареждат и учат на много.
Истината е, че изявата ми с Вениамин не беше първото ми изпълнение с подобна личност. За пръв път се докоснах до тази трънка през 2024г. “Урок по Рок” с участието на Мери Бойс бенд.
След това последваха Наско и Славчо от Б.Т.Р. С тях имах предварителна уговорка, но не и репетиция. Чуха ме час преди концерта. И именно за това толкова много обичам такъв тип изпълнения и концерти, защото са непринудени и пълни с емоция. Но ако мога да избера едни от най-ярките ми изпълнения, те ще са последните ми две -Тино и Вениамин. За Тино мога да кажа, че беше още по-емоционално понеже беше в Пловдив. Това е град, който не познавам и никой не знае коя съм, но когато излязох 50 човека пяха. И точно тази моя изява ми показа, че аз наистина се справям добре с това, което правя. Предизвиках себе си, за да покажа, че няма граници и бариери за музиката и какво прави тя с нас.

2.Имаше ли предварителна уговорка с него, или поканата беше напълно изненадваща?

Не, не съм имала предварителна уговорка с Вениамин, нито възможност за репетиция. Нещата се случиха абсолютно спонтанно. Изненадах се, понеже имах много малко време за реакция.

3.Какво изпяхте заедно и как избрахте песента?

Изпяхме песента “Uptown Funk “. Според мен това, което ми се случи беше съдба, тъй като час преди концерта аз чух тази песен, докато вървях по центъра. И веднага щом се качих на сцената се сетих за нея и се е оказало, че съм я чула от саунд чека му.

4.Какво означава за теб да пееш на сцената на площад „Хаджи Димитър“ в родния ти град по такъв специален повод?

За мен всяка изява е контакта ми с публиката. За всеки артист публиката и хората, които го подкрепят са най-важни – за мен също е така. С всяко излизане на сцена усещам как успявам да се доближа до хората и не просто да бъда чута, а да бъда разбрана. От 2021/2022 не съм спирала да се изявявам за градът ни. През цялото време се борих за едно – изпълненията ми да докосват.
За пръв път усетих, че съм успяла и че се движа правилно, когато чух признанието на публиката. Когато стъпих на сцената в Пловдив, напълно непознати хора запяха като един с мен.
А когато излязох на 24 май, чух как някой от публиката извика: “Давай Ния!” Получих толкова много поздравления, видях толкова усмихнати лица… За мен това е смисъла!

5.Това участие вдъхнови ли те за бъдещи музикални проекти или сцени, на които искаш да се изявиш?

Мечтая за големите сцени и развитие в музиката. И съм много благодарна на всеки застанал до мен в тази моя мечта. Мога да кажа, че съм горда със себе си, защото преследвам мечтата си и правя това, което обичам.
Всяка личност до която съм се докоснала ме научи на много. Не се смятах за достойна да стоя до тях, но те връщаха вярата ми и ми даваха стимул да продължа напред. За мен това означава много. Никога не съм се чувствала по-нахъсана да творя и да давам на публиката. Искам да покажа, че хората трябва да преследват и изпълняват мечтите си. И когато горим в това което правим ,няма как да не успеем.Музиката спаси и промени живота ми. Това е моето призвание и сила.

Кой е Мирослав Рашев?

Мирослав Рашев е на 18 години и е абитуриент от Сливен. През 2025 година завършва Сливенската професионална гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“. Освен отличен ученик, Мирослав е и активен млад лидер – втори мандат заема поста заместник-кмет на Младежки дом – Сливен, както и председател на Област Сливен към „Държавна агенция за закрила на детето“ с мандат от 2 години. Със своята отдаденост към обществени каузи. Той е ярък пример за ангажиран и отговорен млад човек.

1. Как се роди идеята да облечете облекло с шевици за абитуриентския бал?

Първоначално идеята ми нямаше нищо общо с крайния резултат, но след една вечер, в която ми излезе сайт от Украйна, не можех да си представя нещо по-подходящо за този специален ден! Тогава идеята ми беше облеклата да бъдат с традиционна българска шевица, но след множество обаждания до различни градове в България, отговорът беше един и същ: „Нямаме възможност за изработката на такъв тип костюми!“ Затова бяхме принудени да поръчаме дрехите си от въпросния сайт.

Срам е за България, че в държавата няма кой да изработи МОДЕРЕН костюм с българска народна шевица!

2.Как реагираха хората около теб – съученици, учители, случайни минувачи – когато ви видяха в този вид?

Хората около нас бяха истински възхитени от нестандартната ни идея. Усмивки, възторг и топли думи ни заливаха от всички страни. Всички ни приеха с огромно въодушевление! Майки с деца, роднини, приятели, познати и дори напълно непознати искаха да се снимат с нас – като че ли и те искаха да станат част от този вълшебен момент. Тази емоция ще остане в сърцата ни завинаги.

3.Кое наложи изборът Ви да бъде насочен към традиционните мотиви вместо актуалните модни тенденции?

Избрахме традиционните мотиви, защото искахме нещо с душа, характер и символика – не просто красиво и кичозно, а истински значимо и различно от обичайното.

4.Би ли насърчил и други младежи да изберат нещо подобно за своя празник, и защо?

Бих насърчил всички млади хора да бъдат смели и да изберат нещо нестандартно за своя специален ден. Свикнали сме с масовите сини, черни, бежови и зелени костюми – класически, но еднообразни. А когато се осмелиш да изразиш себе си чрез нещо различно и дръзко, както направихме и ние, не просто се открояваш – вдъхновяваш!

Ние избрахме нестандартното и приковахме вниманието на цяла България. Бъдете смели, бъдете себе си – оставете своя отпечатък!

Кой е Матей Желязков?

Матей Желязков е ученик на 16 години от град Сливен. В момента учи в 10 клас в Професионална гимназия по икономика „Проф. д-р Димитър Табаков“, където съчетава образованието си с активна спортна кариера.

Матей тренира волейбол от 6 клас и още от ранна възраст показва изключителен талант в спорта. Бил е част от лагер на националния отбор на България по волейбол – турнир на талантите. В продължение на две години е играл за един от водещите волейболни клубове в страната — „Левски“ (София). В момента се състезава отново за родния си отбор — Волейболен клуб „Сливен“, където продължава да се развива и да трупа успехи.

1. Как започна да се занимаваш със спорта и кога разбра, че сервисът е твоята силна страна?

От малък съм израснал в залата и покрай баща ми се запалих по този спорт. Винаги съм знаел, че сервисът е изцяло индивидуална работа, и често оставах след тренировки, за да го тренирам. И малко по малко виждах развитие в сервиса си.

2. Кой е най-паметният ти мач досега?

Най-запомнящият се мач за мен беше в осми клас — първата ми година във волейболния клуб „Левски“, на полуфинала на републиканското първенство срещу „ВАСК“. Това беше един от най-инфарктните мачове в кариерата ми и завърших мача с две поредни точки.

3. Какви са най-големите предизвикателства в подготовката ти и как ги преодоляваш?

Физическата подготовка е много трудна за мен, особено извън състезателния период. Имал съм много моменти, в които съм мислил да се откажа, но всеки път си казвам, че колкото по-трудно става за мен, толкова по-голямо развитие ще имам и тези индивидуални награди, които получавам ме стимулират още повече да продължа напред.

4. Как балансираш между училището и спортната си кариера, особено при натоварен график с турнири и състезания?

Много е трудно, но успявам през времето за почивка да наваксвам с материала от училище.

5. Какви са спортните ти цели за следващите няколко години и как работиш, за да ги постигнеш?

Моята цел е да се развивам професионално в този спорт и да се реализирам в добър отбор. Здравите тренировки в залата и многото мачове които ми предстоят ми помагат за постигането на тази цел.

*Тази статия се реализира като част от инициативата “РеСТАРТ: Живей активно” на Платформа “Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА”.

Кой е Илия Илиев?

Илия Илиев е 20 – годишен поет и мислител от град Пловдив. Завършва с пълно отличие Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, демонстрирайки още от ранна възраст дълбок интерес към словото и човешката духовност.

През април 2025 година Илия участва в телевизионното предаване „Стани богат“, където впечатлява с широките си познания, достигайки до десетия въпрос. Творчеството му намира израз основно в рубриката „Пулсът на поета“, част от платформата „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“, където публикува вдъхновяващи цитати и поезия, включително силно въздействащото стихотворение „Чадото Божие“.

1. Как се почувства, когато седна на стола срещу водещия в „Стани богат“?

Честно казано бях шокиран. Не можех да повярвам, че това се случва в действителност. Изключително вълнуващ момент. Конкретно в този момент ме вдъхновяваше мисълта за сбъдната мечта и за другите безброй цели, които предстоят да бъдат покорени. Разбира се фактът, че баща ми беше зад мен беше нещо неповторимо.

2. Кой беше въпросът, който най-много те затрудни, и защо?

Ще започна отзад напред. И за секунда не съм си мислил да се отказвам. Парите не са фактор, аз исках да играя докрай. Може би най-много мислене падна на предпоследния в играта въпрос.

3. Как се подготвя един човек за подобен тип състезание? Имаше ли стратегия?

Нямах никаква стратегия. Бях на принципа „Правим каквото трябва, пък да става каквото ще!“. Не бих казал, че съм имал конкретна стратегия, разчитах на придобитата си дотук обща култура.

4. Пренесе ли нещо от света на поезията в играта? Мислиш ли, че артистичният ти дух помогна по някакъв начин?

Абсолютно. Нещата са много свързани всъщност. Всяка една моя цел е свързана с друга. На мнение съм, че няма случайности.

5. Разкажи ни малко повече за „Пулсът на поета“. Как се роди тази рубрика и какво искаш да предадеш чрез нея?

От както започнах да пиша имах желание творбите ми да видят бял свят, но винаги съм бил нерешителен и леко срамежлив. Мисля обаче, че „Пулсът на поета“ се роди в точния момент. Проектът е плод на случки и събития, и е превлъпъщение на младежката целеустременост, която забелязвам в днешно време започва да убягва. Мисията ми е да възродя именно нея. Да накарам хората да повярват и да преследват целите си.

6. Какво вдъхновява поезията ти? Има ли повтаряща се тема или емоция, към която често се връщаш?

Поезията ми е съвкупност от много случки. Казано накратко тя е плод на опита, който човек трупа в най-хубавите си години, на целеустремеността, на жертвите, които сме готови да дадем в името на мечтата, на загубата, която е неизбежна.

7. Мислиш ли, че знанието и творческата чувствителност вървят ръка за ръка?

Тук отговарям с цитата: „Където има знание, там има и страдание.“

8. Какво е за теб свободата – като човек, поет и участник в интелектуалното предизвикателство „Стани богат“?

Свободата е да имаш цели. И то не просто да имаш, ами да имаш възможността да се бориш за тях, не само да се надяваш на сляпо. „Аз давам, но Аз не постелям“ е казал Иисус Христос.

9. Какво би казал на младите хора, които се колебаят дали да се впуснат както в поезията, така и в предизвикателства като телевизионна игра?

Стреляйте и не съжалявайте за нищо. Мечтайте! Обичайте! Дерзайте! Животът е толкова кратък, че време за губене няма! Чететe! Бъдете любопитни! Вярвайте!

10. Какво предстои за теб – както като поет, така и като личност, търсеща нови хоризонти?

Не мога да гадая. Всичко е твърде динамично. Имам още толкова цели, за които ежедневно се боря. Времето ще покаже дали си е струвало. Ала всеки опит е безценен. Пожелавай ми само аз и моите близки да сме здрави. Пожелавам това и на всички Вас!

Кой е Анастас Ковачев?

Анастас Ковачев е млад автор на книги за човешката природа, родом от Смолян. На 20 години, той вече е завършил Професионална гимназия по икономика „Карл Маркс“ в родния си град и в момента изучава история в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Със страст към темите за менталното здраве и вътрешния свят на човека, Анастас е автор на книгите „Тихата война“ и „12-те човешки образа“!

1. Какво те привлече към темите за менталното здраве и човешката природа?

Може би това, че тези теми са донякъде табу в обществото. Менталното здраве се неглижира все повече, а всеки на около се задоволява с повърхностни отговори относно думата „човек“.

2. Като автор на книги по темата – коя е най-важната идея, която искаш читателите ти да запомнят?

Първо, че менталното здраве е толкова важно колкото и всеки друг вид здраве. Второ, човекът е много по-сложно същество от колкото си мислим.

3. Има ли книга, цитат или личност, която е променяла коренно твоята перспектива за човека и ума му?

Робърт Грийн е авторът който промени животът ми завинаги.

4. Новото ти предизвикателство като водещ на „Личен ъгъл“ – какво искаш да покажеш на зрителите чрез това предаване?

Искам да има известно разнообразие. Понякога ще си говорим за история, друг път за човешката природа, друг път за някаква друга тема.

5. Има ли тема, която все още не си имал смелостта да докоснеш в книгите си – но знаеш, че предстои?

Напоследък срещам дефицит на увереност у нас младите, но все още изследвам темата. В бъдеще може би ще има книга за това.

6. Кое е онова „лично ъгълче“ в теб, което най-рядко показваш, но вярваш, че носи най-много истина?

Истинската ми същност и мнения по някои обществени и морални въпроси.

7. Какво искаш хората да усещат, когато затворят последната страница на твоя книга – или последната минута на твое предаване?

Нека ги тълкуват, както желаят. Човекът е странен, и може да бъде тълкуван всякак.