Днес честваме 144 години от Шипченската епопея, наричана също Шипченската битка. Поредицата от ожесточени сражения се е развила на територията на Шипченския проход, разположен в Шипченската планина /част от Средна Стара планина/ по време на Руско-турската война (1877-1878).

Въпреки огромния контраст в броя на войниците, руско-българският отряд, наброяващ близо 7 500 души, начело на който е бил генерал-майор Николай Столетов успешно спира нашествието на надминаващата я в пъти по численост армия на Сюлейман паша. По този начин се проваля плана за съединението ѝ с останалите турски части, намиращи се в Североизточна България, целящи да помогнат на обсадената армия на Осман паша в Плевен. Имайки предвид този подвиг, отбраната на Шипка е описана като „една от най-героичните“ и най-вече „решаващи“ битки през Освободителната война.

45 години по-късно, на 26 август 1922 г., бива положен основният камък на Паметникът на Свободата на връх Шипка, като монументът е завършен през 1930 г.

На 26 август 1934 г. цар Борис III тържествено открива паметника, висок 31,5 м, към който водят 890 стъпала. Точно пред входа се намира бронзовият лъв, символизиращ българската държавност, докато на останалите три страни са изписани имената на три бойни полета, напомнящи подвига на опълченците – Шипка, Шейново и Стара Загора.