Всички сме чували за Оскарите и може би по-големите киномани все още следят тази бляскава церемония, въпреки че напоследък е осеяна от скандали, характерни за новото време. Но малцина от нас са чували за тяхната доведена сестра, т.нар. „Златна малинка“ – пълна противоположност на техния блясък.

Тази „награда“ се раздава за най-лош актьор, режисура и филм като цяло. Миналата събота и аз я получих. Почувствах се като Силвестър Сталоун, поне за малко (рекордьор по Златни малинки). Бях награден като най-лош сервитьор от двама клиенти от Чикаго.
Не искам да изпадам в подробности, даже изобщо, защото всеки път като си припомня историята изпитвам известен дискомфорт. Казано накратко след изключително вежливо поведение от моя страна и отказ, придружен с извинения за някакви невъзможни прищявки, бях набеден за грубиян и обиждан безкомпромисно. Притеснението и шокът се обадиха веднага, предполагам вдигнах кръвно в този ден. Следващите два дни ходих на работа под напрежение да не се повтори същия сценарий, но за мое щастие получих пълна подкрепа от колегите си и се поуспокох.
Тази седмица започна добре. Почивен ден във вторник и посрещане на Джулай морнинг за пръв път в живота ми, и то в Америка. След дълго убеждение моят съквартирант най-накрая успя да ме заведе на езерото. През деня пък успях да си отворя банкова сметка и да покарам картинг, отново за пръв път. Изключително приятно преживяване, въпреки че количките не развиват повече от 20 километра в час, което означава, че с едно бързо каране на колело мога да ги изпреваря. В работата всичко е отлично, свиквам с темпото и клиентите. Много от тях дори ми се възхищават и ми пожелават приятен престой в Съединените щати. Предупреждават ме да съм предпазлив, защото „Америка не е това, което беше“ – превърнала се е в страна на разделението и предразсъдъка. Днес е 4-ти юли, най-големият национален празник, а аз съм на работа вечерта. Да видим дали днес американците ще са по-сплотени. А всъщност какво ги сплотява като една от най-младите нации в света? Въпрос, на който желая да си отговоря до края на моето приключение и който ме е вълнувал от както любопитството в мен се е превърнало във верую.