Понякога човек има нужда да разпусне след дългия работен ден – да пие по бира с добра компания и да послуша музика. Това се случва вече два поредни понеделника и наистина ми се отразява много добре. Особено когато тази седмица на афтърпартито един приятел от компанията донесе българското знаме! Чувството да целунеш трибагреника и да изиграеш едно хоро с него толкова далече от дома е неописуемо.
Всяка понеделник вечер в една от местните дискотеки се организира балканска вечер и след работа се събираме и отиваме там. Дискотеките тук работят до 2 часа, но на мен ми е достатъчно да разпусна за час-два. Събират се хора от всички краища на Балканите – българи, сърби, турци и си организираме една прекрасна вечер. След това се събираме на пушалнята в общежитието, която за съжаление затвориха до второ нареждане, заради несериозното отношение на шепа хора, които просто решават да не си изчистят след пиянската си вечер… и от това страдаме съвестните, тези които чистим и подреждаме след себе си. Уви, справедливост няма, дори и в „най-справедливата държава“.
На следващия ден, във вторник посетихме зоопаркa на Уисконсин Делс с моите съквартиранти и си изкарахме чудесно. Честно казано от началото бях малко скептичен, защото не вярвах, че ще нещо особено, но напротив. Входът ни беше безплатен, понеже преди това си изкарахме Entertainment cards – пропуски за всички J1 студенти за най-големите атракции в градчето. 15 долара е и си струва всеки цент, определено. Набелязал съм още няколко атракции, които обезателно ще посетя, когато имам свободно време.
Днес съм на работа и започвам новата работна седмица. За сега нещата там вървят много добре, свикнах със сервитьорската професия и ми харесва – динамична среда, разговорливи и любопитни гости, повечето са изключително приветливи и когато сервираме с моя добър приятел Джон, най-добрият food runner в града, вечно усмихнато момче от Филипините, всички изпадат в екстаз. С него със сигурност сме страхотен екип. Ще ми липсва, уникален образ.
Усещам как времето лека по лека минава. От приключението остава още месец и половина, а съм сигурен, че ще се случат още много неща. Дай Боже хубави. Е, със сигурност някои не чак толкова. Вече полетът ми за връщане в Родината е сигурен – 16-ти септември, 15:45, летище JFK, Ню Йорк. Решил съм преди това да си направя екскурзия до Чикаго и да се разходя из безкрайните улици на Голямата ябълка. Определено и от там ще има истории. И определено вече няма да имам търпение да се прибера у дома след тези пътешествия в космополитните градове. До тогава обаче има време и още много истории.