Този епизод ще е малко по-различен и може би увлекателен. Пиша го не както обикновено с цигара в ръка или излегнал се в леглото преди дългия работен ден, ами директно от кухнята.

Готвя мусака, слушам музика и се наслаждавам на почивния си ден вторник. Изключително интересно ми е дали ще ми се получи, особено с всички премеждия до достигането на кулминативния момент – готвенето. Всъщност идеята за мусака е още от 2-3 дни, мисля че беше събота. Отидох до големия магазин, взех гръцки йогурт, картофи от Айдахо, моркови от Канада и лук от Небраска. Общо взето интернационална гозба. И забравих най-важното, да закупя тава за еднократна употреба. Сетих се на половината път за „вкъщи“, но не ми се връщаше изобщо, защото бях твърде натоварен. Минах през две бензиностанции по пътя към общежитието и така и не успях да намеря тава. Както и да е, това беше поправено в неделя преди работа, благодарение на магазин за домашни потреби, където всичко е по долар и двайсет и пет цента.
След това се запътих към работа, учудващо неделният ден беше силен, а още по-учудващото е, че понеделник беше още по-силен откъм гости в ресторанта. Вчера, сиреч в понеделник, бях на работа 13 часа, от сутринта до вечерта. Преди това само успях да си платя наема за още една седмица и директно се запътих към ресторанта. Вечерта трябваше да ходим на балканско парти, но откровено някак не ми се занимаваше тази седмица. Просто реших да се изкъпя, да пия една студена бира, да изпуша 3 цигари и да си легна.
Времето тук е изпълнено с много. Наистина много. Дори не мога да определя с какво точно. Много е точната дума. И започва да минава доста бързо. Поне никога не е скучно. А, и между другото, телефонът ми, който имам от 3 години, се развали, докато бяхме на плаж с двама приятели миналата седмица и трябваше да си купя нов. Разбира се, хвана ме много яд за стария ми телефон и реших да го поправя в сервиза, който се намира до общежитието. Направиха го изключително бързо, за ден, ден и половина. Честно казано се поуспокоих, защото въпреки че си купих нов, в стария имам много ценна информация. Снимки, спомени, бележки, банкови сметки. Нямаше как да умре точно тук и да не го прибера обратно у дома. С него преживяхме много през последните 2-3 години. И знам, че е глупаво да одухотворяваме вещите си, но аз съм човек, който пази и цени това, което има. Според мен това е ключът към отговорността и искрената благодарност.
Смятам така да завърша еп.5 на едно велико приключение. Приключение, което е към своя край. И докато дните текат, а аз попивам опит и полагам усилия, ще се опитам да извличам максимума от всеки един момент, било то положителен или отрицателен.