„Горе ръцете“, или как отидохме до Барабу с риск да закъснеем за работа.
За втори пореден път пиша за бригаден дневник директно от кухнята. Оказа се, че съм доста добър готвач, хаха. А дори да не е така, готвенето със сигурност ми е голяма страст. Отворил съм една бира и се наслаждавам на извънредния си почивен ден. Най-вероятно, понеже вече е краят на сезона и работата с всеки изминал ден намалява, ще почивам по 2 пъти в седмицата, което честно казано ме оставя със смесени чувства. Поне засега денят ми не е скучен – изпрах, чух се със семейството, готвя и отивам на разходка с един приятел от България, който също почива днес.
Последните две седмици бяха изпълнени с много приключения и изненадващи случки. Ще започна с това, че аз и двама приятели, българи, отидохме до съседния град на стрелбище, въпреки че имахме по-малко от 2 часа да се оправим навреме за работа. И все пак там си изкарахме чудесно. Дори от големия град си закупих игрова конзола, за да можем да играем FIFA или Mortal Kombat с приятелите, когато сме по-свободни. Повярвайте ми, драги читатели, такива неща сплотяват. Оказва се всъщност, че сме колкото различни, толкова и еднакви. Въпреки че с едно от момчетата се измъчихме да играем заедно още на първия ден, на следващия ден набързо разбрах къде е проблема и се наложи да оставя конзолата в общата кухня, където е телевизора, към който свързвам конзолата, за цяла нощ, за да го оправя. Знам, че не е особено безопасно, но бях оставил бележка: „Моля не пипайте, ще я взема сутринта рано“ на английски. Хората биха си казали що за наивник и в действителност ще бъдат прави. Както и да е, важното е, че си изкарваме весело.
На работа напоследък също е доста спокойно и вече работя с по-голяма увереност. Може би се дължи на факта, че свикнах. Нормално е за два месеца и половина да схванеш материала, особено когато имаш желание. Най-много се радвам на това, че моите гости виждат желанието ми, благодарят за доброто обслужване и ме награждават изключително щедро. Разбира се, има и инциденти. Например преди няколко дни разлях цяла чаша сода върху един господин. Извинявах му се до самия край на тяхното гостуване и накрая си стиснахме ръцете в знак на приятелство. Не знам дали му стана особено добре на горкия човек. Сигурен съм, че ме е препсувал милион и двеста хиляди пъти. Но живи и здрави. Всички сме хора и всички правим грешки. Важното е да се учим от тях и да бъдем по-добри един с друг!