„Добре дошли у дома! Приключението ми в Щатите официално приключи, на 16-ти септември, в 16 часа нюйоркско време. За 4 дни бях в може би най-динамичния и космополитен град в света. Град, който смело мога да кажа, че беше превзет – извървяни бяха над 60 км, въоръжен с Гугъл мапс, мобилни данни и пълен заряд на телефона. През тези 4 дни обиколих места, които бях гледал само по телевизията и направих снимки, които използваме за тапет на lock screen. Няма как това да не ме прави щастлив и изпълнен с емоции. Видях на живо забележителности като Times square, Статуята на свободата, 5-то авеню, а Central park дори ми омръзна, защото за 4 дни го обиколих 6-7 пъти. Разбира се, нямаше как да не отида и до българската църква, която бе на час пеша от хотела ми. Там получих ценни съвети как да се придвижвам из града и за какво да бъда нащрек. Честно казано наистина си мисля, че Господ ме е пазил 8 дни из тези огромни градове, съвсем сам. Заобиколен от хора, но всъщност съвсем сам. Ню Йорк остави в мен много впечатления и въпреки че гледката от 86-тия етаж на Empire State Building наистина всява въодушевление и респект, не бих казал, че това е едно от местата, на които човек може да живее спокойно. Забързано ежедневие, невероятен трафик, неописуем задух от всички автомобили и от отражението на Слънцето в стъклата на небостъргачите. Почти нямаше пешеходна пътека, на която хората да не пресичат на червено. Рядко можеш да видиш хора, които просто са забавили темпото и са решили да се наслаждават на последните летни дни с бира в ръка. По-вероятно е да ги видиш с цигара по някое авеню, все така забързани. Всъщност, ако трябва да съм честен, и аз започнах да правя така, въпреки че в началото бях нащрек къде може да се пуши и къде не. В крайна сметка дори там не загърбих вредния си навик и давах по 18 долара за кутия цигари – това е щатът с най-скъпите цигари, но магазинчето срещу хотела „ме спаси“. Сутрините прекарвах в разговори със семейството си и в пиене на кафе от лобито на хотела. Беше приятно, защото всичко се случваше бързо, само с едно доближаване на картата до ПОС терминала. До момента, в който картата ми не отказа… Беше последния ми ден в града, сутринта отново успях да си взема кафе и закуска от лобито без проблем и след това картата просто отказа. Не я приемаха никъде, нито в метрото, нито в музеите, нито в магазините. Честно казано се притесних доста, защото нямаше как да си извикам такси от хотела до летището, всички средства бяха в картата ми, в кеш не мога да платя и попаднах в задънена улица. Добре че в американската банкова сметка имах точно толкова, колкото ми трябваха за таксито и бонус една кутия цигари, нетърпеливо закупена от магазинче на летището във Франкфурт. След безсънна нощ и опити да се свържа с банката в България, в 10 часа сутринта, таксито дойде пред хотела. Успокоих се зверски и се прекръстих 3 пъти – отивам си у дома. Качих се на самолета и излетях за Франкфурт. В 5:15 сутринта, на 17-ти септември, кацнах на европейска земя. Най ми хареса, че като граждани на ЕС няма нужда да се редиш по дългите опашки за паспортен контрол, ами директно сканираш паспорта на електронното гише и тичаш към гейта. Само че доста се повъртях, понеже самолетът за София излита от гейт А69, аз стигнах до гейт А40 и летището приключи. След 3 цигари и една кóла успях да стигна час по-рано. И в 8:10 излетях за София. В 11:15, вече наше време, самолетът докосна българска земя. На изхода ме чакаше моето семейство, плачещи от радост и въление. А аз бях изморен, защото не бях спал от над 20 часа. Но си струваше. Най-после се завърнах у дома!„

С този последен разказ затваряме последната страница от „Бригаден дневник: Американската мечта в действие“! Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА“ благодари на Илия Илиев за отделеното време и споделените емоции!