“Спортът намери своето ново място в СВА с Илия Илиев!”

Вдъхновен от вчерашната победа над новоизгряващия Рексъм с 4-2 от любимия ми отбор Челси в турнира FA Cup, просто нямаше как да не открия нашата нова поредица, посветена на великата игра с човекът, поставил Сините от Лондон на футболната карта на Европа.
Днес отпътуваме за Сардиния – живописен остров, разположен в сърцето на Средиземно море, неизменна част от Италианската република и родно място на днешния ни герой – Джанфранко Дзола.
Джанфранко е роден в Олиена в един горещ юлски ден през 1966 година. Слабичкото и нисичко хлапе прекарва голяма част от свободното си време в тичане след топката. Въпреки че започва да тренира футбол сравнително късно, на 14-годишна възраст, талантът, хъсът и любовта му към играта са неоспорими. През 1984 година подписва първия си професионален договор с Нуорезе, отбор от родната Сардиния. Следва трисезонен престой в отбора на Торес от Сасари, подвизаващ се в третия ешалон на италианския футбол, където успява да се разпише 21 пъти в 88 официални срещи, което през 1989 година му спечелва трансфер не къде да е, а в Наполи. Наполи на Диего Армандо Марадона. Отборът, от който цяла Италия се страхува и който всява респект у всеки европейски гигант.
Младият Джанфранко е типичен представител на едно ново поколение футболисти. Позицията му на втори нападател го прави еднакво ефективен както в атака, така и в халфовата линия, което е в огромна полза за цялостната структура и представяне на отбора през 90-те минути на терена. Четиригодишният му престой в Наполи развива потенциала на Дзола до съвършенство и нисичкият нападател става неизменна част от екипа. Когато пристига в Неапол самият Марадона казва шеговито по негов адрес: „Най-накрая купиха някого, по-нисък от мен!“. Приятелството, което успяват да създадат помежду си обаче, е непоклатимо. По-късно Дзола ще сподели: „Научих всичко от Диего Марадона. Той бе моят учител и модел за подражание на терена.“. И да, действително можем да кажем, че е бил такъв за него само на терена, защото за разлика от Дон Диего, Дзола е доста по-спокойна и непровокативна личност. По време на престоя си в Наполи италианецът намира вратата 36 пъти в 136 мача. По време на престоя си в Южна Италия печели титлата на шампионата, и то в първия си сезон, а също и Купата на Италия. Сардинската инвестицията на неаполитанци от 2 млн италиански лири се оказва успешна.
В средата на 90-те Наполи изпада в тежка финансова криза, резултатите в Калчото стават все по-разочароващи и раздялата с най-големите им звезди е неизбежна. Шокиращо, считаният за наследник на Марадона Дзола е продаден на конкурента от Северна Италия Парма през 1993. По онова време Парма всъщност е доста голям фактор в италианския и европейския футбол. Дзола се вписва перфектно в старата, скучна, добре позната, но абсолютно ефективна и някак симпатична система 4-4-2, където на върха на атаката си партнира с нашия сънародник Христо Стоичков през сезон 95/96. Престоят на техничния нападател в Северна Италия е впечатляващ. 64 гола в 149 срещи. Суперкупата на Европа и Купата на Уефа са добавени към колекцията му от трофеи, а през 1994 година родната му Италия с негово участие завършва втора на СП в САЩ. Да, същото СП, на което нашите лъвове записват най-доброто постижение в историята на българския футбол.
Време е за първият далечен трансфер на нашия герой. Всъщност и единственият му такъв. В Парма той вече е легенда. В такава ще се превърне и в Лондон. Челси плаща 4,5 млн английски лири за италианеца през 1996 година. Следват 7 сезона, 312 мача и 80 попадения за играчът, смятан от мнозина за най-техничния и грациозен футболист, подвизавал се във Висшата лига. С нисичкия италианец на върха на атаката Челси завоюва две титли от FA Cup, Купата на лигата, Купата на носителите на купи на УЕФА и веднага след нея Суперкупата на УЕФА. Става въпрос за периода, когато парите на Абрамович още не бяха направили революцията при Сините и те все още не са фактор в Англия по това време. Някои биха казали дори средняци за лондончани тогава. Манията по бързоногия италианец в Лондон е толкова голяма, че по време на последния му сезон в западната част на града, през 2003 година, е обявен за най-добрия играч на Челси за всички времена.
Поостарелият и понатрупал вече достатъчно опит Дзола се завръща в Италия, отново в родната Сардиния, но този път в редиците на Каляри, където през 2005 година слага край на чудесната си кариера.
Всъщност спокойно можем да кажем, че дребният сардинец е истински магьосник и чрез своята магия на терена е накарал мнозина да се влюбят в Челси, както и се оказа с един познат колега, за когото съвсем наскоро разбрах, че подкрепя Сините и първото нещо, което каза, беше „Дзолаа! Този човек бе абсолютен фокусник!“.