Д-р Теодора Георгиева е историк, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и уредник в Регионалния исторически музей – Пловдив.  През 2023 г. защитава докторската си дисертация в Кирило-Методиевския научен център при БАН

1. Какво е историческото значение на завръщането на тленните останки на цар Самуил в България?

Размяна на реликви, явно не сме се отдалечили от Средновековието…Да кажем, че е акт на материализиране на историческите сведения за Самуилова България. Разбира се, това е в пряка корелация със съвременната политическа конюнктура в отношенията между България, Гърция и Република Северна Македония. 

2. Какво можем да научим за цар Самуил от запазените писмени извори?

От надписа от с. Герман и от Битоля научаваме за неговия род; ромейските автори предимно описват Самуил като водач на апостасия, но поставят акцент върху военните и стратегическите му умения; споменът за него се пази и по време на т.нар. Второ българско царство – в кореспонденцията между Калоян и папа Инокентий IIIСамуил е посочен сред легитимните български владетели.

3. Какво разкриват откритите останки на Самуил за владетеля и епохата, в която е живял?

Да уточним, че разглеждаме хипотеза, макар и резонна, базирана на археологически разкопки, водени от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос през 60-те години на XX в. в базиликата ,,Свети Ахил‘‘ на едноименния остров в Преспанското езеро. При антропологичния анализ на един от скелетите е открита фрактура на лявата лакътна кост, зараснала накриво с видим дефект. Това се интерпретира по сведенията, съдържащи се в хрониката на Йоан Скилица. Византийският автор разказва, че Самуил е бил ранен в битката при река Сперхей (997 г.), без да уточнява подробности. Възможно е, поради бързото бягство, костта да е зараснала без адекватна медицинска грижа. Изказана е хипотеза и за връзката между Самуиловия надпис от църквата в с. Герман с останките от Преспа. 

4. Какво е мястото на цар Самуил в развитието на българската средновековна държавност? 

Измества се държавният център (след като император Йоан Цимисхи завладява Преслав и българските земи са присъединени към Византийската империя през 971 г.).При Самуил Охрид се утвърждава като духовен, културен и административен център. Това има значение и за последвалото развитие на Охридската църква (през XI–XII в.), на култовете към Св. Кирил и Методий, към техните ученици – Св. Климент и Наум Охридски. 

5. Как се е променяла оценката на историците за цар Самуил през последния век?

Не се забелязва огромна диаметралност в оценката. От национален романтизъм, през научни открития и различни хипотези до геополитически спорове. 

6. Каква е ролята на цар Самуил в отношенията между България и Византия и какво ни показват тези отношения за неговата политическа стратегия?

Анализът на българо-византийските отношения в края на X и началото на XI в. изисква деконструкция на тезата за изолация на военните действия на Балканите. В съвременната медиевистика съществува консенсус, че действията на Комитопулите са стратегически обвързани с конкретното вътрешнополитическо състояние на Византийската империя. Действията на Комитопулите се явяват следствие и реакция на структурната нестабилност в Константинопол. През първото десетилетие от своето управление Василий II среща изключителни трудности при утвърждаването на властта си, което се превръща в основен външен катализатор за успехите на Самуил. Опитите за узурпация от Варда Склир и Варда Фока ангажират голяма част от икономическия и военния ресурс на Империята на Изток. В същото време, Самуил прилага стратегия на необезпокоявана териториална експанзия. 

7. Как трябва да представяме епохата на Самуил пред съвременната публика, без да я митологизираме, но и без да омаловажаваме историческото ѝ значение?

Традиционният разказ често изобразява Самуил през призмата на трагедията и безусловната саможертва, може би плод на нашата народопсихология. Най-правилният подход е максимално обективен прочит – базиран на историческите извори, релативен анализ на развитието на две държави – Византия и България; на огромната, ресурсно обезпечена византийска държава срещу мобилната, децентрализирана и гъвкава отбранителна стратегия на българите. 

8. Какво значение може да има завръщането на Самуил в България за съвременната ни историческа памет?

Не мисля, че паметта за Самуил е изчезвала в българската медиевистика или в училищните учебници. Може би ще провокира по-голям интерес към средновековното минало, надявам се да е съпроводено с критицизъм и обективизъм.

Мартин Илиев е на 19 години. Занимава се със създаване на онлайн съдържание в Instagram, YouTube и TikTok и в момента изучава самостоятелно 11 езика – български (роден), испански, английски, португалски, италиански, френски, гръцки, руски, немски, хинди и мандарин. През 2026 година завършва средно образование.

~ Кой език ти беше най-труден и защо?

За мен лично трудността на даден език зависи от различни фактори като граматика, говорене, лексика и система за писане. Например най-трудния ми език граматически е руският (сходен е до българския, но граматически е по-труден дори от хинди), докато по отношение на говорене и писане е китайският.

~ Искал ли си да се откажеш от някой език?

Всички езици, които изучавам са се превърнали по един или по друг начин в част от живота ми и начина ми на мислене. По отношение на тези 11 езика, никога не съм смятал да се откажа от нито един, тъй като това би означавало загуба на време и безброй усилия. Да, понякога някои езици ги спирам за доста време, като например хинди, но рано или късно ще се върна и към него.

~ Как учиш няколко езика едновременно?

Прилагам метода на приоритизирането. Не уча всичките 11 езика едновременно, а по-скоро наблягам за определен период от време на 1 до 3 езика, на които вече имам добра база. Например, в момента наблягам на мандарин, английски и немски. След това преговарям гръцки, руски или италиански и тн. Трябва да отбележа обаче, че когато започвах с изучаването на тези езици, наблягах изцяло само на 1-2 езика месеци наред.

~ Каква е най-голямата пречка пред младите при ученето на езици?

Най-голямата пречка пред младите е тяхната нагласа. Не е вярно, че не са способни, нито пък, че нямат ресурсите – 80% разчитам само на тетрадките си и на интернет. Проблемът се корени в това, че образователната система прави така, че хората буквално да се откажат от ученето на езици. Училището и университетът са ги превърнали в скучни академични предмети, което няма абсолютно нищо общо с истинския им потенциал на глобално ниво.

~ Как младите да пазят и използват правилно българския език?

Българският език не е просто нашият роден език – той е нашият ключ към изучаването на всички други. Аз лично смятам, че като за начало, младите трябва да спрат да използват така наречените „англицизми“ в речта си или поне да ги ограничат до известна степен. Ученето на чужди езици като китайския ме накара да осъзная, че китайците изключително много уважават родния си език и не допускат да има почти никакви англицизми в него. За това, смея да твърдя, че и ние трябва да го направим за нашия роден. Не го казвам като поредния патриот, просто смятам, че родния език трябва да бъде запазен и ценен, защото именно той ни е дал първото разбиране за този свят.

~ Кой е най-важният ти съвет за учене на език?

Най-лесното нещо, което човек може да направи е да свърже езика със собствените си интереси. Ако на човек му харесва футбола, но е задължен да научи немски, то той трябва да свърже футболната си страст с езика. Да започне да учи спортна лексика и също така винаги да си представя, че е на пресконференция(така усвоих португалския). По този начин човек ще бъде дори по-мотивиран да следи теми, които не са свързани с неговите интереси, именно на съответния език

~ Искаш ли бъдещето ти да е свързано с езиците?

Разбира се! Езиците, както казах, са неразделна част от живота ми и имам голямо желание да ги свързам във всяка област, която ме интересува. Нямам желание да ставам учител, нито преводач, а по-скоро да създам нещо свое.

Христо Илиев е един от най-перспективните български спринтьори в леката атлетика от град Сливен. Той се състезава в дисциплините 60 м и 100 м и привлече вниманието с изключителната си скорост и бърз прогрес. На 11 февруари 2026 г. в Белград, Сърбия поставя национален рекорд на 60 м в зала с време 6.54 секунди — постижение, което подобрява рекорда на Петър Петров през 1978г., устоял почти половин век. Амбицията му е да стане първият българин под 10 секунди на 100 м и да достигне олимпийски финал.

~ Как се почувства в момента, когато видя, че си подобрил националния рекорд на 60 м с 6.54 секунди?

В сериите на турнира, бях сложен да бягам в първи коридор. Имаше уникална атмосфера в залата, адреналинът ми беше много висок. Цялото бягане стана просто перфектно. Когато завърших, знаех, че е много бързо бягане. Като изкараха резултати и видях 6.54 до името си, почувствах се просто уникално.

~ Какво означава за теб да счупиш рекорд, който стоеше цели 48 години?

За мен, този рекорд означава отговорност. Бях длъжен да направя нещо подобно, заради моят треньор. Обещал съм да го направя горд и се опитвам да го правя.

~ Какво би ни разказал за представянето си във финала в Белград?

За финала в Белград мога да кажа, че беше опит за мен. За пръв път ми се случва да има четири фаул старта в едно бягане. Вече когато имаше редовен старт, реакцията ми не беше най-добрата. Имах притеснение да не направя фаул старт и затова се забавих. Резултатът ми беше 6.66, което не е слаб резултат, но вярвах, че можеше да се доближа отново до това 6.54.

~ Какви цели си поставяш за предстоящото Световно първенство?

За световното, главната ми цел е финал. Мисля, че ако успея да повторя това бягане, ще успея да постигна целта си. Това ще е исторически момент за българския спринт, ако успея да го направя.

~ Какво те мотивира да продължаваш да се развиваш и какви са твоите мечти в леката атлетика?

Мотивира ме това, че искам да постигна неща, които никой български спринтьор не е постигал. Две от основните ми мечти, които искам да сбъдна в моята кариера са, да съм първият българин, преминал границата от 10 секунди на 100 метра; а втората ми голяма мечта е, да бъда на финал на Олимпиада.

~ Кой е най-ценният урок, който спортът ти е дал до момента?

Най-ценният урок, който ми е дал спортът, е това да не се отказвам пред трудностите. Спортът ме е научил на дисциплина, изградил ми е характера и ме е оформил като човек.

~ Ако имаше възможност, какво би казал на 10-годишния Христо?

Най-вероятно ако имам тази възможност, щях да кажа на 10-годишния Христо, да слуша повече родителите си, да не си дава толкова голяма почивка от тренировките и да вярва повече в себе си и във възможностите си.

Екипът на Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА“ желае още много големи успехи и отлично представяне на Световното първенство по лека атлетика в зала през март!

По случай Шестия си рожден ден, Платформа “Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА” ще реализира няколко специални интервюта с новите си герои – Илия Илиев, Анастас Ковачев и Петър Киричев. Първата среща е със заместник-ръководителя на СВА Илия Илиев!

~ Какво Ви мотивира да се присъедините към ръководството на СВА?

Винаги съм искал да бъда част от подобна кауза/платформа, но никога не съм имал смелостта да създам нещо свое. В интерес на истината аз не съм търсил СВА, СВА ме намери, и то може би в най-подходящия момент, когато прохождах в пътя към мечтите.

~ Кои са основните Ви цели в новата позиция?

Заедно с екипа да развиваме започнатото и да продължаваме напред към изкачването на нови върхове. Определено имаме идеи, трябва ни само подкрепа, упоритост и интерес.

~ Какво отличава СВА от другите младежки платформи?

В интерес на истината почти не са ми попадали други такива. Може би фактът, че СВА е изключително поливалентна, нещо като Рууд Хулит във футбола. Платформата обхваща много сфери от живота и това е наистина впечатляващо.

~ Коя Ваша лична ценност най-силно се припокрива с мисията на СВА?

Вярата. И любопитството.

~ Какво за Вас означава да си „свободен, вярващ и амбициозен“?

Да мислиш извън рамката, да си различен от това, което предлага настоящето и да прокарваш пътеки към едно бъдеще, което макар и несигурно, може да е и светло.

~ Как СВА ще привлича повече млади хора и ще остане актуална?

С редовно съдържание и нови рубрики, като тази с интервютата например.

~ Кой или какво Ви вдъхновява в работата Ви?

Интересът ми към много от темите, които СВА засяга и фактът, че това е начин да изляза от монотонното си ежедневие.

Кой е Мирослав Рашев?

Мирослав Рашев е на 18 години и е абитуриент от Сливен. През 2025 година завършва Сливенската професионална гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“. Освен отличен ученик, Мирослав е и активен млад лидер – втори мандат заема поста заместник-кмет на Младежки дом – Сливен, както и председател на Област Сливен към „Държавна агенция за закрила на детето“ с мандат от 2 години. Със своята отдаденост към обществени каузи. Той е ярък пример за ангажиран и отговорен млад човек.

1. Как се роди идеята да облечете облекло с шевици за абитуриентския бал?

Първоначално идеята ми нямаше нищо общо с крайния резултат, но след една вечер, в която ми излезе сайт от Украйна, не можех да си представя нещо по-подходящо за този специален ден! Тогава идеята ми беше облеклата да бъдат с традиционна българска шевица, но след множество обаждания до различни градове в България, отговорът беше един и същ: „Нямаме възможност за изработката на такъв тип костюми!“ Затова бяхме принудени да поръчаме дрехите си от въпросния сайт.

Срам е за България, че в държавата няма кой да изработи МОДЕРЕН костюм с българска народна шевица!

2.Как реагираха хората около теб – съученици, учители, случайни минувачи – когато ви видяха в този вид?

Хората около нас бяха истински възхитени от нестандартната ни идея. Усмивки, възторг и топли думи ни заливаха от всички страни. Всички ни приеха с огромно въодушевление! Майки с деца, роднини, приятели, познати и дори напълно непознати искаха да се снимат с нас – като че ли и те искаха да станат част от този вълшебен момент. Тази емоция ще остане в сърцата ни завинаги.

3.Кое наложи изборът Ви да бъде насочен към традиционните мотиви вместо актуалните модни тенденции?

Избрахме традиционните мотиви, защото искахме нещо с душа, характер и символика – не просто красиво и кичозно, а истински значимо и различно от обичайното.

4.Би ли насърчил и други младежи да изберат нещо подобно за своя празник, и защо?

Бих насърчил всички млади хора да бъдат смели и да изберат нещо нестандартно за своя специален ден. Свикнали сме с масовите сини, черни, бежови и зелени костюми – класически, но еднообразни. А когато се осмелиш да изразиш себе си чрез нещо различно и дръзко, както направихме и ние, не просто се открояваш – вдъхновяваш!

Ние избрахме нестандартното и приковахме вниманието на цяла България. Бъдете смели, бъдете себе си – оставете своя отпечатък!

Кой е Илия Илиев?

Илия Илиев е 20 – годишен поет и мислител от град Пловдив. Завършва с пълно отличие Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, демонстрирайки още от ранна възраст дълбок интерес към словото и човешката духовност.

През април 2025 година Илия участва в телевизионното предаване „Стани богат“, където впечатлява с широките си познания, достигайки до десетия въпрос. Творчеството му намира израз основно в рубриката „Пулсът на поета“, част от платформата „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“, където публикува вдъхновяващи цитати и поезия, включително силно въздействащото стихотворение „Чадото Божие“.

1. Как се почувства, когато седна на стола срещу водещия в „Стани богат“?

Честно казано бях шокиран. Не можех да повярвам, че това се случва в действителност. Изключително вълнуващ момент. Конкретно в този момент ме вдъхновяваше мисълта за сбъдната мечта и за другите безброй цели, които предстоят да бъдат покорени. Разбира се фактът, че баща ми беше зад мен беше нещо неповторимо.

2. Кой беше въпросът, който най-много те затрудни, и защо?

Ще започна отзад напред. И за секунда не съм си мислил да се отказвам. Парите не са фактор, аз исках да играя докрай. Може би най-много мислене падна на предпоследния в играта въпрос.

3. Как се подготвя един човек за подобен тип състезание? Имаше ли стратегия?

Нямах никаква стратегия. Бях на принципа „Правим каквото трябва, пък да става каквото ще!“. Не бих казал, че съм имал конкретна стратегия, разчитах на придобитата си дотук обща култура.

4. Пренесе ли нещо от света на поезията в играта? Мислиш ли, че артистичният ти дух помогна по някакъв начин?

Абсолютно. Нещата са много свързани всъщност. Всяка една моя цел е свързана с друга. На мнение съм, че няма случайности.

5. Разкажи ни малко повече за „Пулсът на поета“. Как се роди тази рубрика и какво искаш да предадеш чрез нея?

От както започнах да пиша имах желание творбите ми да видят бял свят, но винаги съм бил нерешителен и леко срамежлив. Мисля обаче, че „Пулсът на поета“ се роди в точния момент. Проектът е плод на случки и събития, и е превлъпъщение на младежката целеустременост, която забелязвам в днешно време започва да убягва. Мисията ми е да възродя именно нея. Да накарам хората да повярват и да преследват целите си.

6. Какво вдъхновява поезията ти? Има ли повтаряща се тема или емоция, към която често се връщаш?

Поезията ми е съвкупност от много случки. Казано накратко тя е плод на опита, който човек трупа в най-хубавите си години, на целеустремеността, на жертвите, които сме готови да дадем в името на мечтата, на загубата, която е неизбежна.

7. Мислиш ли, че знанието и творческата чувствителност вървят ръка за ръка?

Тук отговарям с цитата: „Където има знание, там има и страдание.“

8. Какво е за теб свободата – като човек, поет и участник в интелектуалното предизвикателство „Стани богат“?

Свободата е да имаш цели. И то не просто да имаш, ами да имаш възможността да се бориш за тях, не само да се надяваш на сляпо. „Аз давам, но Аз не постелям“ е казал Иисус Христос.

9. Какво би казал на младите хора, които се колебаят дали да се впуснат както в поезията, така и в предизвикателства като телевизионна игра?

Стреляйте и не съжалявайте за нищо. Мечтайте! Обичайте! Дерзайте! Животът е толкова кратък, че време за губене няма! Чететe! Бъдете любопитни! Вярвайте!

10. Какво предстои за теб – както като поет, така и като личност, търсеща нови хоризонти?

Не мога да гадая. Всичко е твърде динамично. Имам още толкова цели, за които ежедневно се боря. Времето ще покаже дали си е струвало. Ала всеки опит е безценен. Пожелавай ми само аз и моите близки да сме здрави. Пожелавам това и на всички Вас!

Q&A с Мариян Карацанов

• От два месеца не сте част от СВА, липсва ли Ви?

Определено Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА“ ми липсва, но няма как и да не ми липсва след като 4 години и 8 месеца съм част от активния ѝ живот.

• Все още се търси Ваш заместник, какви качества трябва да притежава вашия заместник?

На първо място моят заместник трябва да е амбициозен и да вярва, че тук ще има своята свобода да се развива. На второ място трябва да е постоянен, защото постоянството постига идеята 🙂

• Да се върнем 5 години назад. Как премина първият Ви запис?

Смешно, защото бяхме неопитни. Сценарият беше написан набързо и в записките на телефона ми. Беше забавно. Всяко начало е трудно.

• Как се разви СВА за пет години?

Платформата се разви доста тромаво за своите пет години, но постигна няколко съществени успеха. Премина през няколко важни трансформации, но не забрави, че всичко се прави за зрителите, които много ни подкрепят!

• С Вас напуснаха и двама от колегите, с които създадохте СВА. Търсите ли нови попълнения?

Още на 8 юли стана ясно, че от септември месец екипът ще напуснем трима колеги, поради нови ангажименти в сфери, различни от тази, в която работихме. Благодарен съм им много за положения труд! СВА от както съществува не е спирала да търси нови попълнения към екипа си. В момента действащият ръководител търси свой екип, с който ще я развива.

• С какво СВА ще зарадва зрителите за своя малък юбилей?

Заедно с мен СВА подготвя три празнични издания на 24 ноември, 25 декември и 31 декември. Освен тях ще има и някои други изненади, освен тази, че аз ще оглавя програмата.

• Как се чувствате в новата Ви сфера – Историята?

Това е дисциплината, която винаги съм обичал, както и журналистиката. Общото между тях двете при мен се казва „Си-Би-Ей“. Отмина месец, в който усилено се потапям в миналото. Чувствам се прекрасно, че сбъдвам още една своя мечта. Може би след време ще се върна в СВА и ще водя така мечтаното ми историческо предаване 🙂

_________________________________________________

Мариян Карацанов е създател и ръководител на СВА в няколко последователни периода от 2019 до 2024 година. Напуска Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА“ в края на месец септември 2024. От 8 януари 2025 отново е начело на СВА!

• Как реши да се занимаваш с музика и кога стана това?

– Още от много малка възраст започнах да слушам рок и класическа музика. Когато съм била бебе на няколко месеца майка ми ми е пускала много Моцарт, Вивалди и Шопен, а баща ми Бах, Бетовен и Хендел. Когато бях на 5 години осъзнах, че музиката ме влече изключително много и затова ме записаха на пиано, после на балет, цигулка и рисуване. Първата песен, която ме впечатли беше „The final countdown“ на групата „Europe“. Помня дори и една забавна случка, която лежи в съзнанието ми като първия ми спомен за съществуването ми. Бяхме вкъщи и телевизорът вървеше на програмата „The voice“ и правиха нещо като трибют в чест на Майкъл Джексън. Навършване се точно 1 година от смъртта му. И тогава аз попитах баща ми кой е този талантлив човек и той ми отговори, че това е Майкъл Джексън и че той не е просто талантлив, а е гений. От тогава реших, че искам да се занимавам с музика и да приличам и на него, и на вокала на Europe- Joey Tempest.

• В кой жанр/изпълнител намираш вдъхновение, когато твориш?

– Най-любимият ми жанр е метъла, но също много харесвам рок и класическа музика, защото все пак той произлиза от тях. Намирам най-голямо вдъхновение в случките от моя живот. Не мога да кажа точно определен музикант, който ме вдъхновява, защото те са стотици, но в момента някои от тях са Chris Harms, Bruce Dickinson, Tarja Turunen и Alexi Laiho.

• Разкажи ни малко за първата си песен – написването на текста ѝ, създаването на музиката и клипа ѝ.

– Първата ми песен е вдъхновена от една доста неприятна за мен случка, а именно раздялата ми с една банда, в която участвах за доста кратко време. Тази песен е посветена не само на тях, но и на всички мои „приятели“, които всъщност са предатели. Самата песен беше написана още като бях на 15, но я разшириха и довърших тази година през май месец. Също тогава написах и текста й. Идеите за клипа дойдоха, когато я слушах. Още с началните тонове аз видях в съзнанието си гора, зеленина и изобщо всякаква природа. Клипа го снимахме през септември месец, въпреки че песента още нямаше половината елементи, но реших да побързаме, за да хванем зеленината, пък и дори есенните листа на някои места.

• Какво да очакваме от теб за вбъдеще?

– Надявам се скоро да издам още песни и лека полека целия албум.