Д-р Теодора Георгиева е историк, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и уредник в Регионалния исторически музей – Пловдив. През 2023 г. защитава докторската си дисертация в Кирило-Методиевския научен център при БАН
1. Какво е историческото значение на завръщането на тленните останки на цар Самуил в България?
Размяна на реликви, явно не сме се отдалечили от Средновековието…Да кажем, че е акт на материализиране на историческите сведения за Самуилова България. Разбира се, това е в пряка корелация със съвременната политическа конюнктура в отношенията между България, Гърция и Република Северна Македония.
2. Какво можем да научим за цар Самуил от запазените писмени извори?
От надписа от с. Герман и от Битоля научаваме за неговия род; ромейските автори предимно описват Самуил като водач на апостасия, но поставят акцент върху военните и стратегическите му умения; споменът за него се пази и по време на т.нар. Второ българско царство – в кореспонденцията между Калоян и папа Инокентий IIIСамуил е посочен сред легитимните български владетели.
3. Какво разкриват откритите останки на Самуил за владетеля и епохата, в която е живял?
Да уточним, че разглеждаме хипотеза, макар и резонна, базирана на археологически разкопки, водени от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос през 60-те години на XX в. в базиликата ,,Свети Ахил‘‘ на едноименния остров в Преспанското езеро. При антропологичния анализ на един от скелетите е открита фрактура на лявата лакътна кост, зараснала накриво с видим дефект. Това се интерпретира по сведенията, съдържащи се в хрониката на Йоан Скилица. Византийският автор разказва, че Самуил е бил ранен в битката при река Сперхей (997 г.), без да уточнява подробности. Възможно е, поради бързото бягство, костта да е зараснала без адекватна медицинска грижа. Изказана е хипотеза и за връзката между Самуиловия надпис от църквата в с. Герман с останките от Преспа.
4. Какво е мястото на цар Самуил в развитието на българската средновековна държавност?
Измества се държавният център (след като император Йоан Цимисхи завладява Преслав и българските земи са присъединени към Византийската империя през 971 г.).При Самуил Охрид се утвърждава като духовен, културен и административен център. Това има значение и за последвалото развитие на Охридската църква (през XI–XII в.), на култовете към Св. Кирил и Методий, към техните ученици – Св. Климент и Наум Охридски.
5. Как се е променяла оценката на историците за цар Самуил през последния век?
Не се забелязва огромна диаметралност в оценката. От национален романтизъм, през научни открития и различни хипотези до геополитически спорове.
6. Каква е ролята на цар Самуил в отношенията между България и Византия и какво ни показват тези отношения за неговата политическа стратегия?
Анализът на българо-византийските отношения в края на X и началото на XI в. изисква деконструкция на тезата за изолация на военните действия на Балканите. В съвременната медиевистика съществува консенсус, че действията на Комитопулите са стратегически обвързани с конкретното вътрешнополитическо състояние на Византийската империя. Действията на Комитопулите се явяват следствие и реакция на структурната нестабилност в Константинопол. През първото десетилетие от своето управление Василий II среща изключителни трудности при утвърждаването на властта си, което се превръща в основен външен катализатор за успехите на Самуил. Опитите за узурпация от Варда Склир и Варда Фока ангажират голяма част от икономическия и военния ресурс на Империята на Изток. В същото време, Самуил прилага стратегия на необезпокоявана териториална експанзия.
7. Как трябва да представяме епохата на Самуил пред съвременната публика, без да я митологизираме, но и без да омаловажаваме историческото ѝ значение?
Традиционният разказ често изобразява Самуил през призмата на трагедията и безусловната саможертва, може би плод на нашата народопсихология. Най-правилният подход е максимално обективен прочит – базиран на историческите извори, релативен анализ на развитието на две държави – Византия и България; на огромната, ресурсно обезпечена византийска държава срещу мобилната, децентрализирана и гъвкава отбранителна стратегия на българите.
8. Какво значение може да има завръщането на Самуил в България за съвременната ни историческа памет?
Не мисля, че паметта за Самуил е изчезвала в българската медиевистика или в училищните учебници. Може би ще провокира по-голям интерес към средновековното минало, надявам се да е съпроводено с критицизъм и обективизъм.





