Станимира Арнаудова е учител по биология и здравно образование в Основно училище „Христо Ботев“ в град Сливен. Носител на наградата „Аргира Жечкова“ за 2026 година на Община Сливен за вдъхновяващ учител.

~Как приехте новината, че сте носител на наградата „Аргира Жечкова“ за 2026 година? 

Със смесени чувства – огромно вълнение, благодарност, и не малко притеснение. Притеснението идваше от това, че не знаех за номинирането си. На по-късен етап разбрах, че цялата организация по изготвянето на документацията за номинацията е била извършена от бивши възпитаници на ОУ „Христо Ботев“- Кристина Купенова и Мариян Карацанов, с подкрепата на ръководствата на две училища ОУ „Христо Ботев“ и ПХГ „Дамян Дамянов“, както и чрез подписка сред учители, родители и ученици. 

Всичко това се е случвало тайно, без въобще да се усъмня. Сега връщайки лентата назад си давам сметка колко труд, време и отдаденост е коствало това за младежите, които в крайна сметка се гордеят с постигнатото. Да, това е опит за тях и то успешен, който показва инициативност, отговорност и уважение към учителската професия.

Особено ценно е, че това отличие носи името на личност, оставила ярка следа в образованието и духовния живот на Сливен. Затова приемам наградата с уважение и признателност към всички мои колеги, ученици и хора, с които сме работили заедно през годините.

~Какво означава за Вас това признание от Община Сливен и обществото? 

Това признание е изключителна чест за мен, защото идва от Община Сливен и от хората на Сливен – мястото, с което съм свързана и към което изпитвам дълбока принадлежност. Заедно с наградите, носещи иманата на Добри Чинтулов, д-р Иван Селимински и Добри Желязков, това отличие е сред най- престижните символи на паметта, духа и историята на града.

Приемам го не само като признание за моята работа като учител, но и като отговорност- да продължа да работя с вдъхновение и уважение към хората, които със своя труд и принос са изграждали авторитета на града през годините.

~Кои са най-важните уроци, които се стремите дапредавате на своите ученици? 

Най-важния урок, който се стремя да предам на своите ученици, е да вярват в собствените си възможности и да бъдат последователни в усилията си. Знанието е важно, но още по-важно е любопитството, трудолюбието и способността човек да запази човечността и достойнството си.

Опитвам се да ги науча не само да усвояват информация, а да мислят самостоятелно, да задават въпроси и да бъдат отговорни към себе си и към обществото. Все трудни неща, но аз не се отказвам, продължавам да настоявам. Вярвам, че истинското образование изгражда характери, възпитава уважение към другите и създава хора с позиция и ценности.

За мен е важно учениците да разберат, че успехът не идва случайно- той е резултат от постоянство, дисциплина и желание за развитие. Мисля, че и ти, Мариян, си го разбрал този урок.

~Как според Вас се променя ролята на учителя в съвременното общество? 

Все по- осезаемо се променя ролята на учителя. Той вече не е само източник на знание, неговата мисия е да бъде вдъхновител, възпитател и ориентир за младите хора в един много динамичен свят. Все по-важно става умението да насърчаваме учениците да бъдат активни, любознателни и подготвени за предизвикателствата на бъдещето. В същото време обществото очаква от учителя да бъде и пример – с поведение, отношение и морал. Вярвам, че независимо от технологиите и промените, човешката връзка между учител и ученик ще остане в основата на истинското образование.

~Какво Ви мотивира да продължавате да работите с отдаденост и любов към образованието? 

Това, което най-силно мотивира всеки учител са учениците. Няма по-голямо удовлетворение за един учител от това да знае, че е помогнал на млад човек да открие своя път и да се развива като личност. Мотивира ме и чувството за отговорност- да съхранявам уважението към образованието, към българските традиции и към ценностите. Вярвам, че учителската професия не е просто работа, а призвание, което изисква търпение и отдаденост.

~Според Вас как обществото може по-често и по-достойно да показва уважение към труда на българския учител?

Най-вече чрез отношение- с доверие и подкрепа, с  уважение, което да се усеща в ежедневието, а не основно по повод празници и награди. 

В крайна сметка уважението към учителя е уважение към бъдещето на България.

 ~Какво бихте пожелали на младите хора и на бъдещите учители в България? 

На младите хора пожелавам да бъдат смели в мечтите си, постоянни в усилията си и достойни в постъпките си. 

На бъдещите колеги желая преди всичко да обичат професията, да бъдат търпеливи и всеотдайни, да не се отказват дори когато им е трудно. Когато покажеш отношение и истинска загриженост към учениците, рано или късно то се отплаща с доверие, уважение и успехи. А миговете заради, които си казваш „Заслужаваше си“, са тези, които стоплят душата и дават сили да продължаваш напред. Именно те напомнят, че учителската професия е не просто работа, а призвание, което оставя следа в живота на хората.

Източник снимка: Община Сливен, www.sliven.bg