Скъпи приятели и почитатели на СВА – Свободни, Вярващи, Амбициозни,
На 15 август, когато почитаме Света Богородица, нека си припомним, че истинската вяра не е просто да чакаш чудото — тя е да имаш смелостта да го създаваш.
Нека Св. Богородица пази пътя ви, но нека вашата смелост ви води по него. Нека вярата ви дава криле, свободата — хоризонт, а амбицията — сили да стигнете там, където сърцето ви отдавна знае, че принадлежите.
Пожелавам ви да не губите светлината в себе си дори в най-тъмните дни. Да вярвате — не сляпо, а истински. Да мечтаете — не малко, а смело. И да превръщате всяка своя мечта в действие.
Защото СВА не е просто платформа. СВА е начин да избереш да бъдеш свободен, да вярваш в себе си и да имаш смелостта да искаш повече от живота.
Нека този свят празник донесе във всеки дом здраве, мир, любов и благословение, а във всяко сърце — светлина за ново начало.
Честит празник, прекрасни хора! Бъдете свободни. Вярвайте. Бъдете амбициозни. И никога не спирайте да вървите напред. ❤️
Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни– СВА“ представя своята нова дигитална информационна брошура – част от кампанията за популяризиране на дейността и мисията на организацията.
Брошурата е създадена, за да представи по достъпен и ясен начин кои сме, какво правим и какви ценности отстояваме. В нея читателите могат да се запознаят с мисията и визията на СВА, разнообразното съдържание, което създаваме, нашите социални инициативи, хората зад платформата и възможностите за връзка с нас.
През годините СВА развива общност от млади хора, обединени от желанието да създават смислено съдържание, да насърчават активната гражданска позиция и да поставят християнските ценности в основата на личностното и общественото развитие. Именно това послание стои и в основата на новата брошура.
Дигиталното издание е първата стъпка от информационната кампания. Съвсем скоро брошурата ще бъде отпечатана и ще бъде разпространявана на различни събития, срещи и инициативи, за да достигне до още повече хора.
Каним всички да разгледат новата дигитална брошура, да научат повече за дейността на СВА и да станат част от общността, която вярва, че промяната започва от информирани, свободни, вярващи и амбициозни хора.
Благодарим на всички наши последователи, партньори и съмишленици за подкрепата. Заедно продължаваме да изграждаме общност, която вдъхновява, създава стойност и работи за положителна промяна в обществото.
С решение на Ръководството на Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“, като част от инициативата „Вярвай! Подкрепяй!“, заставаме зад младия учител Давид Георгиев.
Вярваме, че младите, мотивирани и амбициозни хора, които влагат знания, енергия и желание в развитието на българското образование, заслужават нашето внимание и подкрепа.
В рамките на инициативата ще подкрепяме Давид чрез споделяне на негови образователни материали, публикации, идеи и други инициативи, с които да достигне до по-широка аудитория.
За нас подкрепата означава да дадем възможност на добрите примери да бъдат видими. Едно споделяне може да отвори врата, една публикация може да достигне до човек, който има нужда от нея, а една подадена ръка може да даде увереност на млад човек да продължи напред.
Вярваме в младите.Вярваме в образованието.Вярваме в хората, които действат.
Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“ е готова да даде старт на новия си есенен програмен сезон, който тази година носи името „Есен от емоции“.
Този сезон обаче е повече от нова програмна страница. Той е своеобразен преход между есента на 2021 г. и есента на 2026 г. – между тогавашния сезон „Цветна есен: ЗаедноМожемПовече“, поставил началото на нови идеи и формати, и днешния облик на СВА.
Именно през есента на 2021 г. стартира и рийл поредицата „Интересни факти за…“, която през годините се превърна в част от историята на платформата. Пет години по-късно тя отново намира своето място в есенната програма, доказвайки, че някои идеи не просто остават, а продължават да се развиват.
След динамичните месеци, изпълнени с нови идеи, проекти и съдържание, СВА отново се обръща към своята аудитория с програма, която съчетава познание, пътешествия, духовност, разговори и човешки истории.
Основната ни цел остава същата – да създаваме съдържание, което не просто да бъде гледано, а да оставя следа, да провокира любопитство и да дава повод за размисъл.
„Поглед към света“ – пети сезон, нови места
На 4 септември започва петият сезон на рийл поредицата „Поглед към света“.
В продължение на осем нови издания зрителите отново ще имат възможност да се докоснат до интересни места и различни точки на света. Краткият и динамичен формат ще продължи да пренася публиката отвъд познатото и да показва красотата, любопитните детайли и различията на света около нас.
Всички осем издания ще бъдат озвучени от Илия Илиев, който отново ще даде своя глас на историите и местата, представени в поредицата.
А пътуването из света няма да приключи дотук. От последната седмица на октомври предстои продължението на започналата още през 2021 г. поредица „Интересни факти за…“. Новият цикъл също ще бъде от осем издания, отново с гласа на Илия Илиев.
„Икона на вярата“ се завръща!
На 7 септември започва вторият сезон на православната поредица „Икона на вярата“.
С новите издания СВА продължава да поставя акцент върху духовните теми, православната традиция и ценностите, които остават значими независимо от времето.
„Икона на вярата“ е възможност в забързаното ежедневие да отделим време за духовното – за историите, личностите, символите и посланията на православната вяра.
„СедянкатЪ“ – разговорите продължават!
През есенните месеци продължава и вторият сезон на „МухабетЪ: Студио“, който носи мотото „СедянкатЪ“.
Форматът с Илия Илиев и Мариян Карацанов продължава да търси непринудения разговор, в който различните теми могат да бъдат разглеждани едновременно сериозно, любопитно и с настроение.
„СедянкатЪ“ е съвременен прочит на традиционната седянка – място за разговори, мнения, истории и срещи, пренесени в света на дигиталното съдържание.
Паралелно с развитието на настоящите формати продължава обсъждането на бъдещето на „Пулсът на поета“ – дали поредицата ще продължи с нов сезон и в какъв формат. Сред новите идеи е и създаването на „Зад кулисите на СВА“ – поредица, която да разкаже историята на платформата от първите ѝ стъпки до днес.
ОТ ЦВЕТНА ЕСЕН КЪМ ЕСЕН ОТ ЕМОЦИИ!
Така „Есен от емоции“ се превръща не просто в поредния сезон, а в среща между миналото, настоящето и бъдещето на СВА.
От „Цветна есен: ЗаедноМожемПовече“ през 2021 г. до „Есен от емоции“ през 2026 г. пет години по-късно – платформата продължава да се променя, да развива идеите си и да търси нови начини да бъде близо до своята аудитория.
От пътешествията и интересните факти, през православната вяра и човешките разговори, до историята на самата платформа – новият сезон ще предложи различни лица на СВА.
Есента идва. А с нея – нови истории, нови срещи и много емоции.
„Пет години по-късно продължаваме напред, но носим със себе си всичко, което сме създали по пътя. „Есен от емоции“ е среща между нашето минало, настоящето и това, което предстои.“ – заявява Мариян Карацанов, ръководител на СВА
По време на късната есен младежкия пъзел, състоящ се от хиляди малки парчета, олицетворяващи всяка една мисъл, всяка една мечта, всяка една трудност, лека по лека започна да се подрежда. В университета, нещо абсолютно ново и неочаквано за мен, се срещнах с все повече хора, носещи със себе си истории, съдби и… копнежи. Когато си млад се бориш за нещото, което смяташ за своята абсолютна истина. И това е чудесно. Дори да не е така, ти все пак на 100% ще успееш да вземеш своите уроци и поуки, изправяйки се по-силен и по-мъдър. И все пак, благодаря на съдбата, че ме срещна точно с тези хора в най-точния момент. С колегите си до ден-днешен съм в чудесни отношения, а някои от тях дори, охала (от исп. – „дай Боже“), ще ми останат приятели до живот. Тъкмо в университета срещнах и човекът, благодарение на когото пиша тази история и си припомням едно време, което не беше далеч, но сякаш мина цяла вечност. Специални благодарности и дълбоко уважение към Мариян Карацанов! Спомням си, че станах част от СВА в края на есента, та така до днес, когато продължаваме да правим това, което обичаме.
Всъщност малко преди да се присъединя към платформата аз започнах и втората си работа. Беше ноември. Студ. Непрогледен мрак, започващ от 5-6 часа следобед. И ако кажа, че въпреки усиленото търсене на работа, за да финансирам мечтата си, се увенча с успех, ще излъжа. Работата ме намери сама. Не съм се свързвал с никого, шефът се свърза с мен, посредством майка ми, която е дългогодишен негов служител, спечелил уважение, благодарение на упоритостта си и неуморния си труд. На 11-ти ноември, 2024 г., беше първият ми работен ден в малкия хранителен магазин на центъра на родния ми град Пловдив. Ново място, нови хора, тесни еднопосочни улички, където просто не можеш да паркираш. Такова е пространството между Новотела и хотел „Марица“. И знам, че тези две издания са препълнени с благодарности, но просто няма как да не изразя такава и към шефа си, какъвто е и понастоящем, който се съобразяваше стриктно с учебната ми програма, с изпитните сесии и всички перипетии на редовното обучение в академичната среда. Компромиси, с които много места и позиции не се съгласиха. А без това непрекъснато движение – от работа на университет и от университет на работа – аз нямаше да успея да изпълня целта си.
Здравейте! Казвам се Ирина Теодосиева. Израснах в красивия възрожденски град Котел, където прекарах детството и ученическите си години. Именно там се зароди любовта ми към изкуството, а най-вече към българския фолклор. През 2017 година животът ме отведе от планината към морето и оттогава живея в град Бургас. Образованието ми в областта на Хореографията и Началната и предучилищната педагогика ми даде възможност да съчетая творческия подход с педагогическите знания. Вярвам, че тези две направления естествено се допълват и ми помогнаха да развия умения за общуване, търпение, креативност и способност да мотивирам и подкрепям всяко дете.
1. Как започна любовта ти към танците и кога реши, че те ще бъдат важна част от живота ти?
Любовта ми към народните танци започна на 13-годишна възраст, когато реших, че искам да кандидатствам в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ гр. Котел. Две от най-близките ми приятелки вече се занимаваха с танци от ранна детска възраст и също бяха избрали този път. Един ден просто казах на родителите си: „Искам да танцувам.“ Те бяха изненадани, защото дотогава не се бях занимавала с танци. Започнах буквално от нулата – без никакъв опит, но с голямо желание и упоритост. Не знаех точно как ще се случи, но вярвах, че ако положа достатъчно усилия, ще успея. Пътят до приемния изпит беше истинско предизвикателство. За мое щастие, възпитаници на НУФИ „Филип Кутев“ ми подадоха ръка и ме подкрепиха в подготовката. С тяхна помощ успях да бъда приета – момент, за който съм искрено благодарна и до днес. Приемането ми в точно това училище се превърна в повратна точка в живота ми, поставяйки началото на път, по който танците от любимо увлечение постепенно се превърнаха в нещо много повече — в осъзнат професионален избор години по-късно.
2. Как успяваш да съчетаваш професията на начална учителка с активнотоучастие в танцова формация?
В днешното динамично ежедневие това наистина е предизвикателство, но когато искаш да се занимаваш с нещо истински, намираш начин да го правиш, без да се замисляш. Вероятно животът в големия град също ме е научил бързо да преминавам от една дейност към друга и да се справям с различните ангажименти. Когато съм сред децата, съм изцяло отдадена на тях и се старая да давам най- доброто от себе си. А когато вляза в репетиционната зала, оставям всичко останало зад гърба си. Танците са моят начин да се презареждам и да изразявам себе си. На сцената се чувствам истински щастлива и това ми напомня колко е важно човек да прави това, което обича.
3. По какъв начин танците ти помагат в работата с децата в училище?
Имам щастието да работя в училището, в което някога силно мечтаех да бъда – ОУ „Ал. Георгиев – Коджакафалията“. Там имам възможността да преподавам народни танци на малките ученици. Вярвам, че децата лесно усещат, когато човек обича това,което прави, и когато преподава с отдаденост и сърце. Те се вдъхновяват не само от думите, а и от личния пример. За мен е истинско удоволствие да ги запознавам с богатството на българския фолклор и да виждам как с интерес и любопитство правят своите първи стъпки в танците. Това ми напомня колко е важно да предаваме не само знания, но и любов към българските традиции и култура.
4. Какво означава за теб да бъдеш част от формация Енигма и какво те мотивира да продължаваш да танцуваш?
Да бъда част от екипа на „Енигма“ за мен е истинско щастие. Това е място, което ми дава възможност да изучаваме нови танци не само от българския фолклор, но и от различни народи по света, да бъдем част от разнообразни събития и да споделяме любовта си към танцовото изкуство. Ценя много атмосферата във формацията, защото заедно не просто изпълняваме танци, а изграждаме екип, в който има подкрепа, доверие и стремеж към развитие. Най-голямата награда за един артист е емоцията на публиката и аплодисментите, които показват, че това, което създаваме, достига до хората. Именно тази връзка с публиката, любовта към изкуството и желанието ми да продължавам да се усъвършенствам ме мотивират да продължавам своя път в танците и до днес.
5. Кой е най-запомнящият се момент от сценичната ти кариера досега?
Всяка една изява на сцена е различна и носи своите емоции и преживявания. Не бих казала, че имам само един любим момент, защото всяко участие ми дава нещо ново. Разбира се, никога няма да забравя първото си излизане на сцена – вълнението, притеснението и онова специално усещане, че съм там, където винаги съм искала да бъда. Това е момент, който остава завинаги в съзнанието на всеки артист.
6. Какви качества развиват танците у човека и кои от тях смяташ за най-ценни в ежедневието?
На първо място танците възпитават и изграждат дисциплина у човека. Когато се развият тези качества, постепенно идват и много други – постоянство, отговорност, търпение, увереност, креативност, умение за работа в екип. Смятам, че именно тези качества не остават само в залата, а се пренасят и в ежедневието, като помагат на човек да се развива както личностно, така и професионално.
7. Какъв съвет би дала на децата и младите хора, които мечтаят да се занимават с танци, но се колебаят дали да направят първата крачка?
Знам, че понякога първата стъпка изглежда трудна и несигурна, но именно тя ни отвежда към нови възможности и ни помага да открием на какво сме способни. Важно е да не се сравняваме с другите, а да вярваме в собствения си път и да даваме най-доброто от себе си.
Затова моят съвет е – слушайте своя ритъм, следвайте мечтите си и не се страхувайте да направите своята първа крачка към сцената. Понякога именно тази малка крачка поставя началото на най-красивия танц в живота
С решение на Ръководителя на Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“ Мариян Карацанов бяха утвърдени промени в ресорите на заместник-ръководителите на организацията.
Досегашният заместник-ръководител с ресор „Управление“Илия Илия поема ресор „Партньорства и обществени инициативи“. В рамките на своите отговорности той ще координира развитието на партньорската мрежа на СВА, сътрудничеството с институции и организации, както и реализирането на обществени, образователни и доброволчески инициативи.
Досегашният заместник-ръководител с ресор „Творчески проекти“Михаил Георгиев е определен за първи заместник-ръководител и поема разширения ресор „Творчески проекти и комуникации“. Той ще отговаря за разработването на творчески проекти, създаването на съдържание и развитието на комуникационната политика и публичното присъствие на СВА.
Промените са част от процеса по усъвършенстване на организационната структура на СВА и имат за цел по-ефективно разпределение на отговорностите, подобряване на координацията и по-успешното реализиране на мисията и целите на организацията.
Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“ с радост обявява началото на своя нов програмен сезон за периода септември – декември 2026 г., който ще премине под вдъхновяващото мото „Есен от емоции“.
След активна и успешна първа половина на годината, през есента СВА ще предложи още по-богата програма от инициативи, кампании, обществени събития и срещи с млади хора от цялата страна. Новият сезон ще бъде време за нови идеи, силни преживявания и споделени успехи.
Мотото „Есен от емоции“ символизира разнообразието от моменти, които предстоят – вдъхновение, приятелства, знания, творчество, съпричастност и стремеж към положителна промяна.
Нека заедно превърнем есента на 2026 година в сезон на новите възможности, силните каузи и общите успехи!
Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“ продължава своята мисия да вдъхновява младите хора да бъдат активни, отговорни и уверени в собствените си способности, като изграждат едно по-добро общество чрез знание, вяра и свободен дух.
След успешния първи сезон авторската коментарна подкаст-поредица „МухабетЪ: Студио“ продължава с нови епизоди. Вторият сезон ще премине под мотото „СедянкатЪ“, обещавайки още по-задълбочени разговори, различни гледни точки и откровени коментари по най-актуалните теми от обществения живот.
„МухабетЪ: Студио“ е авторска коментарна подкаст-поредица с автори и водещи Илия Илиев и Мариян Карацанов. Във всяко издание двамата разглеждат разнообразни обществени, политически, културни и житейски теми, като поставят акцент върху свободния разговор, аргументирания анализ и различните перспективи.
С мотото „СедянкатЪ“ вторият сезон ще надгради познатия формат, превръщайки всяко издание в пространство за открит диалог – място, където различните мнения могат да се срещнат в дух на уважение, любопитство и критично мислене.
„С първия сезон показахме, че има нужда от свободен разговор без предварително написани сценарии. Във втория сезон искаме да върнем усещането за истинската седянка – място, на което хората споделят, спорят, смеят се и търсят решения заедно.“ – Илия Илиев, автор и водещ.
„’СедянкатЪ’ е повече от тема – това е символ на общността и разговора. Ще продължим да поставяме въпроси, които вълнуват обществото, и да ги обсъждаме открито, без страх от различните гледни точки.“ – Мариян Карацанов, автор и водещ.
Новият сезон на „МухабетЪ: Студио“ ще предложи още по-богато съдържание, нови рубрики и интересни дискусии, запазвайки характерния стил на поредицата – свободен, искрен и близък до аудиторията.
„Вторият сезон на „МухабетЪ: Студио“ е естествено продължение на идеята да създаваме съдържание, което не просто информира, а провокира мислене и смислен обществен разговор. Под мотото „СедянкатЪ“ ще заложим на още по-качествени теми, по-добра продукция и формат, който да бъде близко до аудиторията. Убеден съм, че зрителите ще открият още повече стойност във всеки нов епизод.“ – Михаил Георгиев, заместник-ръководител на Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“ с ресор „Творчески проекти“.
Лятото мина изключително бързо, както се случва обикновено. Вече бях студент. И бях много развълнуван. Не чак толкова заради студентския живот, обещаващ и щури купони и безсънни нощи, ами заради моята мечта, лека по лека превръщаща се в цел.
Записах се за студентската бригада още преди да съм стъпил на първата си лекция в университета. Датата беше 29-ти септември. Влязох в офиса на агенцията, организатор на бригадите в САЩ, с думите: „Тук съм да изпълня една своя мечта. Нямам си идея как се процедира, какво трябва да направя, че да стигна до там. Разяснете ми.“ Сигурен съм, че дамата там, работеща там от много години и изпълнила стотици, може би хиляди мечти на младежи като мен, забеляза ентусиазма ми и лекото притеснение в мен. Огромни благодарности към екипа на цялата агенция, всичко ми беше разяснено от-до и веднага се записах. В следващите дни започнаха големите плащания, свързани със заминаването. Цялата програма, всички документации и т.н. Оставаха ми само самолетния билет и визовото интервю. Като че ли всичко беше предначертано.
В началото малцина бяха тези, пред които бях разкрил своите планове. Ще излъжа, ако заявя, че всички бяха много щастливи. Майка ми например беше върл противник на случващото се, въпреки че никога не се е намесвала или пък ме е спирала по някакъв начин. Благодаря й от сърце и вечно ще съм благодарен, защото знам, че всичко е било от притеснение и непоколебима обич. Благодаря и на баща ми, който пръв повярва и пръв ме подкрепи в моите младежки мераци. Едва ли имаше човек, който ме разбра по-добре тогава.
След проведено обсъждане ръководството на СВА в намален състав – Илия Илиев (и.д. ръководител) и Мариян Карацанов – взе решение да подкрепи един млад талант със символична финансова помощ.
С този жест поставяме началото на инициативата „Вярвай! Подкрепяй“, чрез която изразяваме своята вяра, че всяка подкрепа, независимо от нейния размер, може да бъде стимул за развитието и успеха на младите хора.
Вярваме, че инвестицията в талантите днес е инвестиция в по-доброто бъдеще на нашето общество. СВА ще продължи да подкрепя инициативи, които дават шанс и вдъхновение на младите хора да следват мечтите си.
Траян Мучев е участник в седмия сезон на риалити формата „Игри на волята“, където впечатли зрителите със своята физическа подготовка, упоритост и състезателен дух. Извън предаването той се стреми към личностно развитие и активен начин на живот, като продължава да вдъхновява хората със своята целеустременост и постоянство.
~ Какво те мотивира да кандидатстваш за участие в „Игри на волята“ и оправда ли преживяването ти очакванията?
От дете се занимавам със спорт и винаги съм обичал предизвикателствата и приключенията. Още от първия сезон на „Игри на волята“ си казах, че искам да бъда част от това преживяване и да изпитам себе си в тази среда. Вярвам, че когато човек истински желае нещо, намира начин да го постигне.
Преживяването напълно оправда очакванията ми – успях да усетя всяка част от „Игри на волята“, да премина през трудните моменти и да науча много ценни уроци за себе си.
~ Кой беше най-трудният момент по време на участието ти – физически, психически или емоционално?
Имах много трудни моменти по време на играта, но може би най-тежкият беше моментът, в който се върнахме за трети пореден път на изолатора. Тогава се бяха натрупали много негативни емоции – гладът, разочарованието, че не успях да спася племето си, както и физическите последствия от битките и раните по ръцете ми.
Но именно такива моменти изграждат характера ни и ни показват на какво сме способни.
~ Какви най-ценни уроци научи за себе си по време на формата?
Най-ценното, което научих за себе си, е че мога да запазя спокойствие и да бъда хладнокръвен дори в най-трудните ситуации. Осъзнах също, че най-важното е човек да не изневерява на принципите си, независимо от обстоятелствата.
~ След края на предаването промени ли се животът ти и как се справяш с популярността?
Определено животът ми се промени. Дълго време след края на предаването продължавах да живея в играта, а тя оставаше част от мен. Разпознаваемостта също беше нещо ново и в началото ми трябваше време да свикна с нея.
След това започнах да я приемам като възможност – най-вече да давам пример на децата да бъдат себе си, да вярват в собствените си възможности и да следват мечтите си.
~ Какво означават за теб дисциплината, вярата в собствените възможности и постоянството при преследването на целите?
За мен това е основата на успеха във всяка сфера от живота. Без дисциплина, вяра и постоянство е много трудно човек да постигне целите си. Това е пътят, който те води напред, дори когато срещаш трудности.
~ Какъв съвет би дал на младите хора, които мечтаят да постигнат успех, но се страхуват да направят първата крачка?
Бих им дал един мой любим цитат: „Всеки ден, в който чакаш, е поредният ден, който никога няма да си върнеш.“Не се страхувайте да направите първата крачка. Понякога най-големите възможности идват тогава, когато просто се осмелиш да скочиш.
~ Кое качество според теб е най-важно за един човек, който иска да успее – и защо?
За мен най-важните качества са спокойствието и хладната мисъл. Когато човек може да запази контрол над себе си, той взима по-добри решения и намира начин да продължи напред.Но не трябва да забравяме и да се наслаждаваме на самия път към успеха, защото именно той ни изгражда.
На първо място поздравявам моите заместници за успешния им прием във висши училища. През следващите няколко месеца заедно с екипа на СВА сме си поставили амбициозната цел да реализираме няколко значими проекта.
Един от тях е екранизацията на поемата „Аз, Евтимий“ – проект, в който влагаме много усилия, вдъхновение и отговорност.
Успоредно с това работим по изцяло нова концепция за съдържанието на Платформата. Надявам се да можем да я представим пред Вас най-късно в началото на месец септември.
Сред основните ни стратегически приоритети е и разширяването на мрежата ни от партньорства. Водим разговори с други дигитални проекти за бъдещо сътрудничество и взаимна подкрепа, както и с образователни институции за организирането на съвместни инициативи – например тематични лекции, дискусионни форуми, образователни и доброволчески кампании и други, както и поредица от публични срещи с младите хора.
През следващите два месеца заедно с моите заместник-ръководители ще положим всички необходими усилия, за да изпълним поставените цели и да постигнем резултати, които да оправдаят доверието и очакванията Ви.
Вярвам, че успехът се постига с постоянство, обща воля и единство. Убеден съм, че заедно можем повече!
Благодаря Ви за подкрепата, доверието и съпричастността!
Всички сме наясно, че просто нещата няма как да вървят по мед и масло, нали така? Обичах работата си. Да, ставах в 4 часа сутринта, работих по 8-10 часа, карал съм нощни смени, когато се налага, не получавах някаква невероятна заплата, но бях благодарен. Бях благодарен, че Господ ми е дал ръце и крака да работя, да се трудя, да се срещам с нови хора, да се уча. Имах хъс. До едно време. Напуснах доста безславно между другото и новината беше шок за всички – колеги, управители и мои познати. Честно казано не искам да изпадам в подробности защо напуснах. Максимата „ненаказано добро няма“ може би и в този случай се затвърди. Животът е несправедлив, определено и рано или късно по някакъв начин всеки стига до този извод. Разбира се аз съм благодарен, че го научих по всъщност доста лек начин. Ние, хората, си нямаме ни най-малка представа колко несправедливост и нещастие има по света.
Юни месец, точно година след завършването на гимназията, вече бях официално безработен. Пред мен имаше цяло лято за размишления с какво ще се занимавам и най-вече как да стигна до заветната цел. Лятото беше чудесно откъм емоции – пътувания насам-натам, дълги разходки с приятели и смислени разговори. И решението беше взето – от есента ставам студент. Другото лято съм в Щатите на бригада.
Винаги ще бъда благодарен на едно момиче от съседния блок, с което се изучихме заедно в гимназията и остана моя много добра и близка приятелка, такава ще остане завинаги. (ако някак си това достигне до теб, задължен съм ти, вечни благодарности!) Тя бе човекът, с когото дълго обсъждах плана си и когато й споделих „Готов съм, записвам се да уча!“, съм сигурен, че се зарадва най-много от всички. Тъкмо това момиче ме закара до университета да си подам документите. И не знам, може би като видяха резултатите от изпитите, директно ме посрещнаха с „Добре дошъл, ще ти хареса при нас!“. Специалност история. Моята любов от дете.
Никой от семейството ми дори не знаеше за моите намерения. Истината е, че бях заявил категорично, че не искам да следвам. Благодарен съм, че моите родители никога не са налагали своето мнение. Никога не са ме карали да правя неща, които не обичам. Никога не са ме подтиквали насила да уча или нещо подобно и пак смея да твърдя, че се справях доста добре, та дори отлично. По същия начин и моята по-голяма сестра. В този горещ летен ден, когато подадох документите за кандидатстване в университета, реших, че първо ще изненадам сестра си. Тя беше шокирана, но от този, приятният шок. След това беше време да споделя и на баща си. Тогава той беше шофьор на автобус и всеки ден през лятото, когато беше на работа, му носех топъл обяд и по нещо студено за пиене. Чаках го на спирката до нас и се возих в автобуса.
„Баща ми, няма да повярваш какво направих днес.“ – заявих с широка, нетърпелива усмивка, породена от това, че вече половината от работата е готова. Край. Тази година студент, догодина Америка! „Записах се да уча!“. Баща ми ме погледна доста интересно, не се зарадва, не се учуди, някак неглиже. „Еми, няма лошо де. Какво ще учиш?“ „История, как какво, редовно ще съм…“ – не успях да довърша. „Аз знам за какво го записа, ти просто искаш да отидеш в Америка.“ Онемях. Заклевам се, че никога, никога няма да забравя тия думи. Никога няма да забравя и това изражение. Родителската тревога. Това, че детето ти ще замине някъде, на другия край на света, никога преди това не пътувало със самолет. Каква уплаха прочетох в изражението на този човек тогава само аз си знам. Накара ме да се замисля за това какво наистина означава живота.
Последна разбра майка ми, която много се зарадва, но като разбра причината защо всъщност се записвам да уча, радостта й бързо премина в предубеждение. „Моля те, избий си го от главата. Няма да го направиш, нали? Само така си говориш.“ Тя все още не вярваше какво ще последва. Сякаш само аз и баща ми си знаехме със сигурност, за другите това си бяха врели-некипели.
Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА” отбелязва първата годишнина на своя дигитален проект „Пулсът на поета“ с издаването на специален електронен сборник под мотото: „Симфония от думи“.
Изданието събира част от авторските произведения, публикувани в рамките на изминалата година, и представя богатството на творческите идеи, емоции и послания, които превърнаха „Пулсът на поета“ в място за среща между поезията и нейните читатели.
Проектът е създаден от Илия Илиев, понастоящем заместник-ръководител на СВА, с цел да насърчава съвременното авторско творчество и да предоставя сцена за млади и вдъхновени творци. През първата година със свои произведения се изявиха Анастас Ковачев, Миглена Желева и Теодор Миленов, а от април 2026 година основен автор на проекта е младият автор Михаил Георгиев, понастоящем заместник-ръководител на СВА.
Електронният сборник е символ на една успешна първа година, изпълнена с творчество, вдъхновение и любов към словото. Чрез него Платформата изразява своята признателност към всички автори и читатели, които подкрепят развитието на „Пулсът на поета“ и допринасят за утвърждаването му като пространство за свободно литературно изразяване.
СВА ще продължи да развива инициативата и занапред, предоставяйки възможност на талантливи автори да достигат до по-широка аудитория и да споделят силата на своето творчество.
Здравейте! Аз съм Kris Gran, музикален артист и автор на песни. Участвал съм във формати като X Factor и Гласът на България. Завършил съм поп и джаз пеене и педагогика на обучението по музика в НМА “Проф. Панчо Владигеров” гр. София. Зад гърба си имам издадени авторски песни, музикални видеа и дебютен музикален албум на име “Две сърца”.
~ Как участието ти в „Гласът на България“ промени теб като артист и човек?
Участвайки във формата, имах удоволствието да черпя от всички професионалисти около мен. Този опит ми помогна да разбера още повече колко комплексно е това да си артист. Нужно е да мислиш за изпълнението си, да репетираш дисциплинирано, да останеш верен на визията си, да се учиш на комуникация и това всичко по възможно най-автентичния за теб начин. Всичко това може да бъде пренесено и в живота на всеки човек. На всички ни е нужно да имаме цел, към която да вървим с добри навици и постоянство.
~ Кой беше моментът, в който осъзна, че музиката ще бъде твоя професия, а не просто хоби?
Аз имах колебания какво да следвам и работя след гимназията, но за щастие, имах силната подкрепа на семейството ми. Благодарение на тях взех решението да уча в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София и бих казал, че по време на бакалавъра ми тази мисъл за професията се изчистваше. Отне време да узрее напълно, но почна тогава някъде и желанието ми да съм в музикалната сфера продължи да се усилва с годините.
~ Как би описал музиката си на човек, който никога не те е слушал?
Красива, носталгична, меланхолична на моменти. От време на време се прокрадват по някоя рап част или други по-директни и агресивни фрази. Може да се сливат стиловете и усещанията и затова бих казал, че музиката ми е разнообразна, но винаги е обединена от нещо общо, присъщо за мен. Благодарен съм, че работя и със страхотни професионалисти върху песните ми като Емилио Мархолев, Христо Нейчев и Юлиан Янев, заради които те звучат по този начин.
~ Когато създаваш песен, кое идва първо при теб – мелодията или емоцията?
Обичам конкретните отговори, но тук не мога да избера. Понякога е хубава мелодия, която някак си ми е дошла, друг път е вдъхновение, екзалтираност, тъга или друго чувство, което ми помага да достигна до някоя музикална идея. Интересното е, че всяко от двете може да доведе до другото. Спонтанно дошлата мелодия може да те зарадва и да повдигне настроението ти, както и емоцията в момента може да ти помогне да напишеш хубав текст и канто към него.
~ Има ли песен, която е особено лична за теб и носи силна история?
Имам няколко със сигурност. Мога да поговоря за една песен, която все още не е издадена, но изпълняваме на живо. Тя се казва „Нов ден“ и носи историята на детето, което поема ролята на родителя си, след като го е загубило. Изгубих татко си преди малко повече от година и половина и това е една от песните, които написах и посветих на него. Песента, живот и здраве, ще излезе в прехода между лятото и есента на 2026 г. Върху нея работим с Юлиан Янев и ANIMA, а клипът ще е дело на режисьора Свилен Славов и оператора Виктор Добрев.
~ Какво научи от работата си с други музиканти и участията си във вокални формации?
Какво ли не! Освен музикални похвати, научих повече за това какво е да проявиш характер и да подсилваш психиката си. Научих какво означава понякога да се разбираш с хората без думи, а когато е нужно и да поговориш директно с някого. Все още се уча, знам, че това не е крайната спирка, но „с хора се живее“ и от тях най-много научаваш.
~ Според теб лесно ли е днес един млад изпълнител да остане автентичен в социалните мрежи и музикалната индустрия?
Според мен е лесно, ако знае какво иска да предаде, вместо да се влияе от това какво е модерно и главната му цел да е успеха, а не собствената му оригиналност. Т.е. дали би променил себе си в името на това да успее или да прави това, което най-много пали душата му и по този начин, ако е писано да достигне до все повече уши и сърца. Да се приспособяваш не е лошо, но много зависи къде поставяш границите.
~ Ако имаш възможност да запишеш дует с любим световен артист, кого би избрал и защо?
С много артисти бих, ако можех да си избирам, но сега ще кажа Ed Sheeran, понеже имам нещо общо с него откъм усещане към музиката. Повлиян съм от него и творчеството му още от отдавна и мога да си представя да направим нещо съвместно и красиво.
Ръководството на Платформа „Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА“ взе решение да започне преговори с училища от страната за изграждане на партньорства, насочени към реализирането на съвместни образователни и общественополезни инициативи.
Инициативата е част от стремежа на СВА да работи активно с учениците и училищните общности чрез дейности, които насърчават личностното развитие, доброволчеството, гражданската активност, лидерството и изграждането на ценности сред младите хора.
В рамките на предстоящите срещи ще бъдат обсъдени възможности за организиране на дискусии, кампании, благотворителни и доброволчески инициативи, както и други съвместни събития, които да допринасят за развитието на учениците както в образователен, така и в обществен аспект.
“Вярваме, че училището е мястото, където се изграждат не само знания, но и характер, отговорност и активна гражданска позиция. Именно затова желаем да бъдем надежден партньор на училищните общности и заедно да реализираме инициативи с реална полза за младите хора!”, заявява Мариян Карацанов, ръководител на СВА
Със свое решение, ръководителят на Платформа “Свободни, Вярващи, Амбициозни-СВА” Мариян Карацанов реши да удосто <Почетен знак на СВА> своите заместник-ръководители Илия Илиев и Михаил Георгиев.
Знаците се връчват в знак на благодарност за труда и постоянството на заместник-ръководителите през последните 3 месеца.
От 6 юли дигиталната рубрика „Пулсът на поета“ преминава в специален летен режим, който ще предложи на аудиторията разнообразно и любопитно съдържание през активните летни месеци.
Вместо да излиза всяка седмица в досегашния си формат, рубриката ще се ротира през седмица с рийл поредицата „Интересни факти за… Рийлчета“. Така читателите и последователите ще могат да се срещат както с поетичните послания и размисли в „Пулсът на поета“, така и с кратки, динамични и любопитни видеа, представящи интересни факти за личности, произведения, събития и културни явления.
Новият летен график цели да внесе повече разнообразие в дигиталното съдържание и да предложи различен поглед към литературата и културата чрез съчетание на авторски текстове и визуални формати.
„Пулсът на поета“ ще продължи да среща своята публика с вдъхновяващи теми и поетични акценти, а „Интересни факти за… Рийлчета“ ще допълва това пътуване с кратки и любопитни факти, поднесени по модерен и достъпен начин.
Летният режим стартира на 6 юли с “Интересни факти за…Рийлчета” и ще продължи до края на сезона.
Винаги съм искал да започна работа. Тя също беше част от плана – да се развия като човек и да посъбера средства в името на най-голямата си мечта. Когато намерих първото си работно място наистина нямах търпение да започна, да се науча и да давам най-доброто от себе си. Близо до там, където живея, откриха голям магазин, филиал на известна верига. Подадох нужните документи, минах през обучение и две-три интервюта и всичко беше уредено. Започнах. Преди това кандидатствах и на други места, одобриха ме, но аз все пак избрах мястото, което беше най-близо до вкъщи, именно големия магазин. Работата там определено не беше лека, но аз съм изключително благодарен на това, на което ме научи. По това време все още бях слабичко момче и все пак работех с хъс и желание, раздавах се на максимум и гледах всичко да е изпипано до последния детайл. Разбира се, правех грешки, немалко. От всякакво естество. Но тъкмо чрез грешките си човек се научава на нови и нови неща. Без да се хваля, станах любимец на всички доста бързо, вероятно защото бях и най-малкия от колектива. Винаги ще бъда благодарен на живота, че ме срещна точно с тези прекрасни хора. Бързо се сприятелих с едно момче, дошло да учи тук от Албания, мисля че беше с година-две по-голям от мен. Показа ми доста неща, от него се научих на много. Най-вече той е човекът, който ми припомни какво е да работиш, не просто да ти минава времето, а за да изпълняваш целите си. Една сутрин ми каза, че това ще бъде последната му седмица на работа. Изненадан го попитах „Защо?“, отговорът му беше следния, никога няма да го забравя. „Приятелю, заминавам за Аляска на 7-ми (май).“ Изтръпнах… щеше да замине за Щатите. И говореше за това с голяма любов и нетърпение. Буквално влязох в неговите обувки, сякаш аз щях да заминавам другата седмица. Беше време да задействам плана. Чакането трябваше да приключи.
enjoycba.com 