По време на късната есен младежкия пъзел, състоящ се от хиляди малки парчета, олицетворяващи всяка една мисъл, всяка една мечта, всяка една трудност, лека по лека започна да се подрежда. В университета, нещо абсолютно ново и неочаквано за мен, се срещнах с все повече хора, носещи със себе си истории, съдби и… копнежи. Когато си млад се бориш за нещото, което смяташ за своята абсолютна истина. И това е чудесно. Дори да не е така, ти все пак на 100% ще успееш да вземеш своите уроци и поуки, изправяйки се по-силен и по-мъдър. И все пак, благодаря на съдбата, че ме срещна точно с тези хора в най-точния момент. С колегите си до ден-днешен съм в чудесни отношения, а някои от тях дори, охала (от исп. – „дай Боже“), ще ми останат приятели до живот. Тъкмо в университета срещнах и човекът, благодарение на когото пиша тази история и си припомням едно време, което не беше далеч, но сякаш мина цяла вечност. Специални благодарности и дълбоко уважение към Мариян Карацанов! Спомням си, че станах част от СВА в края на есента, та така до днес, когато продължаваме да правим това, което обичаме. 

Всъщност малко преди да се присъединя към платформата аз започнах и втората си работа. Беше ноември. Студ. Непрогледен мрак, започващ от 5-6 часа следобед. И ако кажа, че въпреки усиленото търсене на работа, за да финансирам мечтата си, се увенча с успех, ще излъжа. Работата ме намери сама. Не съм се свързвал с никого, шефът се свърза с мен, посредством майка ми, която е дългогодишен негов служител, спечелил уважение, благодарение на упоритостта си и неуморния си труд. На 11-ти ноември, 2024 г., беше първият ми работен ден в малкия хранителен магазин на центъра на родния ми град Пловдив. Ново място, нови хора, тесни еднопосочни улички, където просто не можеш да паркираш. Такова е пространството между Новотела и хотел „Марица“. И знам, че тези две издания са препълнени с благодарности, но просто няма как да не изразя такава и към шефа си, какъвто е и понастоящем, който се съобразяваше стриктно с учебната ми програма, с изпитните сесии и всички перипетии на редовното обучение в академичната среда. Компромиси, с които много места и позиции не се съгласиха. А без това непрекъснато движение – от работа на университет и от университет на работа – аз нямаше да успея да изпълня целта си.