Поредицата за авторска поезия „Пулсът на поета“ на Михаил Георгиев се завръща от понеделник, 31 август, с нови издания, които ще бъдат публикувани през седмица в Instagram профила на поредицата, както и в сайта.

След паузата поредицата отново ще даде пространство на авторската поезия, личните послания и емоциите, превърнати в стихове. Всяко ново издание ще предлага различен поглед към света през думите на Михаил Георгиев и ще среща читателите с нови стихотворения.

„Пулсът на поета“ е пространство за поезия, в която водещи са чувството, мисълта и искреното преживяване. Всяко издание носи своя собствен ритъм и послание, а новите публикации ще се появяват регулярно — през седмица.

Първото ново издание на „Пулсът на поета“ ще бъде публикувано в понеделник, 31 август, в Instagram профила на “Пулсът на поета”.

Следете профила, за да не пропускате следващите издания и новите стихове от поредицата.

„Пулсът на поета“ се завръща. Поезията продължава да говори.

Скъпи приятели и почитатели на СВА – Свободни, Вярващи, Амбициозни,

На 15 август, когато почитаме Света Богородица, нека си припомним, че истинската вяра не е просто да чакаш чудото — тя е да имаш смелостта да го създаваш.

Нека Св. Богородица пази пътя ви, но нека вашата смелост ви води по него.
Нека вярата ви дава криле, свободата — хоризонт, а амбицията — сили да стигнете там, където сърцето ви отдавна знае, че принадлежите.

Пожелавам ви да не губите светлината в себе си дори в най-тъмните дни. Да вярвате — не сляпо, а истински. Да мечтаете — не малко, а смело. И да превръщате всяка своя мечта в действие.

Защото СВА не е просто платформа.
СВА е начин да избереш да бъдеш свободен, да вярваш в себе си и да имаш смелостта да искаш повече от живота.

Нека този свят празник донесе във всеки дом здраве, мир, любов и благословение, а във всяко сърце — светлина за ново начало.

Честит празник, прекрасни хора!
Бъдете свободни. Вярвайте. Бъдете амбициозни. И никога не спирайте да вървите напред. ❤️

С обич и вяра,
Екипът на СВА

Здравейте! Казвам се Ирина Теодосиева. Израснах в красивия възрожденски град Котел, където прекарах детството и ученическите си години. Именно там се зароди любовта ми към изкуството, а най-вече към българския фолклор. През 2017 година животът ме отведе от планината към морето и оттогава живея в град Бургас. Образованието ми в областта на Хореографията и Началната и предучилищната педагогика ми даде възможност да съчетая творческия подход с педагогическите знания. Вярвам, че тези две направления естествено се допълват и ми помогнаха да развия умения за общуване, търпение, креативност и способност да мотивирам и подкрепям всяко дете.

1. Как започна любовта ти към танците и кога реши, че те ще бъдат важна част от живота ти?

Любовта ми към народните танци започна на 13-годишна възраст, когато реших, че искам да кандидатствам в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ гр. Котел. Две от най-близките ми приятелки вече се занимаваха с танци от ранна детска възраст и също бяха избрали този път. Един ден просто казах на родителите си: „Искам да танцувам.“ Те бяха изненадани, защото дотогава не се бях занимавала с танци. Започнах буквално от нулата – без никакъв опит, но с голямо желание и упоритост. Не знаех точно как ще се случи, но вярвах, че ако положа достатъчно усилия, ще успея. Пътят до приемния изпит беше истинско предизвикателство. За мое щастие, възпитаници на НУФИ „Филип Кутев“ ми подадоха ръка и ме подкрепиха в подготовката. С тяхна помощ успях да бъда приета – момент, за който съм искрено благодарна и до днес. Приемането ми в точно това училище се превърна в повратна точка в живота ми, поставяйки началото на път, по който танците от любимо увлечение постепенно се превърнаха в нещо много повече — в осъзнат професионален избор години по-късно.

2. Как успяваш да съчетаваш професията на начална учителка с активното участие в танцова формация?

В днешното динамично ежедневие това наистина е предизвикателство, но когато искаш да се занимаваш с нещо истински, намираш начин да го правиш, без да се замисляш. Вероятно животът в големия град също ме е научил бързо да преминавам от една дейност към друга и да се справям с различните ангажименти. Когато съм сред децата, съм изцяло отдадена на тях и се старая да давам най- доброто от себе си. А когато вляза в репетиционната зала, оставям всичко останало зад гърба си. Танците са моят начин да се презареждам и да изразявам себе си. На сцената се чувствам истински щастлива и това ми напомня колко е важно човек да прави това, което обича.

3. По какъв начин танците ти помагат в работата с децата в училище?

Имам щастието да работя в училището, в което някога силно мечтаех да бъда – ОУ „Ал. Георгиев – Коджакафалията“. Там имам възможността да преподавам народни танци на малките ученици. Вярвам, че децата лесно усещат, когато човек обича това,което прави, и когато преподава с отдаденост и сърце. Те се вдъхновяват не само от думите, а и от личния пример. За мен е истинско удоволствие да ги запознавам с богатството на българския фолклор и да виждам как с интерес и любопитство правят своите първи стъпки в танците. Това ми напомня колко е важно да предаваме не само знания, но и любов към българските традиции и култура.

4. Какво означава за теб да бъдеш част от формация Енигма и какво те мотивира да продължаваш да танцуваш?

Да бъда част от екипа на „Енигма“ за мен е истинско щастие. Това е място, което ми дава възможност да изучаваме нови танци не само от българския фолклор, но и от различни народи по света, да бъдем част от разнообразни събития и да споделяме любовта си към танцовото изкуство. Ценя много атмосферата във формацията, защото заедно не просто изпълняваме танци, а изграждаме екип, в който има подкрепа, доверие и стремеж към развитие. Най-голямата награда за един артист е емоцията на публиката и аплодисментите, които показват, че това, което създаваме, достига до хората. Именно тази връзка с публиката, любовта към изкуството и желанието ми да продължавам да се усъвършенствам ме мотивират да продължавам своя път в танците и до днес.

5. Кой е най-запомнящият се момент от сценичната ти кариера досега?

Всяка една изява на сцена е различна и носи своите емоции и преживявания. Не бих казала, че имам само един любим момент, защото всяко участие ми дава нещо ново. Разбира се, никога няма да забравя първото си излизане на сцена – вълнението, притеснението и онова специално усещане, че съм там, където винаги съм искала да бъда. Това е момент, който остава завинаги в съзнанието на всеки артист.

6. Какви качества развиват танците у човека и кои от тях смяташ за най-ценни в ежедневието?

На първо място танците възпитават и изграждат дисциплина у човека. Когато се развият тези качества, постепенно идват и много други – постоянство, отговорност, търпение, увереност, креативност, умение за работа в екип. Смятам, че именно тези качества не остават само в залата, а се пренасят и в ежедневието, като помагат на човек да се развива както личностно, така и професионално.

7. Какъв съвет би дала на децата и младите хора, които мечтаят да се занимават с танци, но се колебаят дали да направят първата крачка?

Знам, че понякога първата стъпка изглежда трудна и несигурна, но именно тя ни отвежда към нови възможности и ни помага да открием на какво сме способни. Важно е да не се сравняваме с другите, а да вярваме в собствения си път и да даваме най-доброто от себе си.

Затова моят съвет е – слушайте своя ритъм, следвайте мечтите си и не се страхувайте да направите своята първа крачка към сцената. Понякога именно тази малка крачка поставя началото на най-красивия танц в живота

Днес, на 2 юни, отдаваме почит към Христо Ботев и към всички герои, които пожертваха живота си за свободата и независимостта на България.

Този ден ни напомня, че свободата не е даденост. Тя е завещание, извоювано с кураж, саможертва и безгранична любов към Родината. Наш дълг е да пазим тази памет жива и да предаваме на следващите поколения ценностите, за които са се борили нашите предци.

Нека сведем глава пред подвига на героите и черпим вдъхновение от тяхната вяра, решителност и родолюбие. Нека бъдем достойни наследници на тяхното дело, като работим за една по-силна, по-справедлива и по-успешна България.

Поклон пред паметта на героите!

Днес отбелязваме един от най-светлите и дълбоко значими дни в нашата духовна история — празника на славянската писменост и култура.

На 24-ти май свеждаме глава пред делото на светите братя Кирил и Методий — дело, което не просто създава писменост, а ражда идентичност, съхранява дух и отваря път към просвещение. Буквите, които ни завещаха, не са просто знаци — те са живи носители на памет, на смисъл и на стремежа на един народ към светлина. Използвайки ги ние се превръщаме в една пълноправна народностна общност, за която великите български владетели, дейци (революционери, светци и организации) са бленували.

Днес повече от всякога разбираме, че словото е сила. То може да съгражда или да руши, да вдъхновява или да обезверява. Затова отговорността да го използваме с мисъл, с грижа и с вдъхновение е наша — на всички, които създаваме, споделяме и оставяме следа за бъдещите поколения.

Този празник е и празник на творците — на онези, които превръщат мислите в изкуство, идеите в послания и мечтите в реалност. Празник на учителите, будителите и всички, които пазят искрата на знанието жива.

Нека продължим да градим с думи, да вдъхновяваме чрез идеи и да съхраняваме културата като най-ценния ни общ дом. Нека не забравяме, че всяка написана дума е мост — към друг човек, към бъдещето, към самите нас.

От името на СВА ви пожелаваме вдъхновение, смисъл и дръзновение да творите. Нека словото ви бъде светлина, която достига далеч отвъд границите на днешния ден и Ви дава окриление да откривате нови хоризонти!

Честит празник на славянската писменост, просвета и култура!

Днес, на светлия празник Гергьовден, почитаме силата на духа, смелостта да вървим напред и вярата, която ни държи изправени дори в най-трудните времена.

Този ден носи аромата на пролет, на ново начало и на надежда — надежда, че всяко усилие има смисъл, че всяка битка ражда сила, а всяка мечта намира своя път.

Нека в сърцата ни живее храбростта да отстояваме себе си, добротата да се грижим един за друг и вдъхновението да създаваме — защото именно творчеството е нашият най-тих, но най-мощен глас, който ни кара да намираме вярната посока и да продължим напред по пътя към успеха.

От името на ръководството на СВА Ви пожелаваме здраве, устрем и светлина по пътя напред.

Честит празник и честит имен ден на всички празнуващи именици!

Скъпи зрители,
Днес отбелязваме 150 години от едно от най-светлите и трагични събития в нашата история – Априлско въстание.
Преди век и половина българският народ се изправя не просто срещу една империя, а срещу страха, примирението и забравата. Това не е било битка на равни сили – това е бил вик за свобода. Вик, който отеква и днес, в сърцата на всеки, който нарича България свой дом.
В онези съдбовни дни, герои като Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Панайот Волов поемат по пътя на саможертвата с ясното съзнание, че свободата не се подарява – тя се извоюва. Те не питат дали ще победят. Те знаят защо се борят.
Априлско въстание е потушено жестоко. Градове са опожарени, невинни хора – избити, а имена като Батак остават завинаги вписани в паметта ни като символ на страдание и героизъм. Но именно тази жертва разтърсва съвестта на Европа и поставя началото на пътя към нашето Освобождение.

Днес, 150 години по-късно, ние не сме изправени пред същите изпитания. Но сме изправени пред други – на духа, на морала, на отговорността. Свободата, за която са дали живота си нашите предци, не е даденост. Тя изисква да я пазим, да я отстояваме и да я изпълваме със съдържание всеки ден.
Да бъдеш достоен наследник на априлци не означава само да помниш историята. Означава да носиш в себе си тяхната решимост, тяхната вяра и тяхната любов към Родината. Означава да не бъдеш безразличен. Да не мълчиш, когато виждаш несправедливост. Да градиш, вместо да рушиш.
Нека днес не просто сведем глава в знак на почит. Нека вдигнем поглед напред – с увереност, че България има бъдеще, защото има памет. Затова днес, ние – ръководството на СВА, сме тук да ви напомним за това значимо събитие, което е оставило траен отпечатък в историята ни.

Поклон пред героите на Априлско въстание!
Да живее България!