Скъпи зрители,
Днес отбелязваме 150 години от едно от най-светлите и трагични събития в нашата история – Априлско въстание.
Преди век и половина българският народ се изправя не просто срещу една империя, а срещу страха, примирението и забравата. Това не е било битка на равни сили – това е бил вик за свобода. Вик, който отеква и днес, в сърцата на всеки, който нарича България свой дом.
В онези съдбовни дни, герои като Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Панайот Волов поемат по пътя на саможертвата с ясното съзнание, че свободата не се подарява – тя се извоюва. Те не питат дали ще победят. Те знаят защо се борят.
Априлско въстание е потушено жестоко. Градове са опожарени, невинни хора – избити, а имена като Батак остават завинаги вписани в паметта ни като символ на страдание и героизъм. Но именно тази жертва разтърсва съвестта на Европа и поставя началото на пътя към нашето Освобождение.

Днес, 150 години по-късно, ние не сме изправени пред същите изпитания. Но сме изправени пред други – на духа, на морала, на отговорността. Свободата, за която са дали живота си нашите предци, не е даденост. Тя изисква да я пазим, да я отстояваме и да я изпълваме със съдържание всеки ден.
Да бъдеш достоен наследник на априлци не означава само да помниш историята. Означава да носиш в себе си тяхната решимост, тяхната вяра и тяхната любов към Родината. Означава да не бъдеш безразличен. Да не мълчиш, когато виждаш несправедливост. Да градиш, вместо да рушиш.
Нека днес не просто сведем глава в знак на почит. Нека вдигнем поглед напред – с увереност, че България има бъдеще, защото има памет. Затова днес, ние – ръководството на СВА, сме тук да ви напомним за това значимо събитие, което е оставило траен отпечатък в историята ни.

Поклон пред героите на Априлско въстание!
Да живее България!