Лятото мина изключително бързо, както се случва обикновено. Вече бях студент. И бях много развълнуван. Не чак толкова заради студентския живот, обещаващ и щури купони и безсънни нощи, ами заради моята мечта, лека по лека превръщаща се в цел.

Записах се за студентската бригада още преди да съм стъпил на първата си лекция в университета. Датата беше 29-ти септември. Влязох в офиса на агенцията, организатор на бригадите в САЩ, с думите: „Тук съм да изпълня една своя мечта. Нямам си идея как се процедира, какво трябва да направя, че да стигна до там. Разяснете ми.“ Сигурен съм, че дамата там, работеща там от много години и изпълнила стотици, може би хиляди мечти на младежи като мен, забеляза ентусиазма ми и лекото притеснение в мен. Огромни благодарности към екипа на цялата агенция, всичко ми беше разяснено от-до и веднага се записах. В следващите дни започнаха големите плащания, свързани със заминаването. Цялата програма, всички документации и т.н. Оставаха ми само самолетния билет и визовото интервю. Като че ли всичко беше предначертано.

В началото малцина бяха тези, пред които бях разкрил своите планове. Ще излъжа, ако заявя, че всички бяха много щастливи. Майка ми например беше върл противник на случващото се, въпреки че никога не се е намесвала или пък ме е спирала по някакъв начин. Благодаря й от сърце и вечно ще съм благодарен, защото знам, че всичко е било от притеснение и непоколебима обич. Благодаря и на баща ми, който пръв повярва и пръв ме подкрепи в моите младежки мераци. Едва ли имаше човек, който ме разбра по-добре тогава.