Зад изпълнението на всяка една мечта стои дълга борба. Борба с времето, борба със злободневното ежедневие. Борба със самия себе си. Но тъкмо мечтите са тези, които ни учат и начертават пътя ни занапред. А човек е голям, колко са големи и мечтите му. И когато мечтите се превърнат в цели, се достига пълната метаморфоза – и на съзнанието, и на душата.

ГЛАВА 1. – ОБЕЩАНИЕТО

„Мамо, казвам ти, някой ден ще замина за Америка. Няма да се притесняваш, друго си е да се върнеш с някой и друг щатски долар.“ Това бяха думите на един 17-годишен хлапак в една лятна вечер на семейна вечеря в кварталното заведение, което дори вече не съществува. Никой не ми повярва тогава, всеки си мислеше, че това са просто думи, подхвърлени във въздуха от едно дете с огромна фантазия и безброй мечти. Дори не знаех какво искам да правя с живота си занапред, просто имах една мечта, която рано или късно, с много усилия, щеше да се осъществи.

Когато в мен се зароди тази мечта, аз бях слабичкото и вечно любопитно и всезнаещо момче на класа. Отличник по всичко, винаги слушащ внимателно в часовете, особено по история и география, които са моя страст от дете. Никога не си давах зор. Никога не седнах като нормалните хора да уча, прекарвайки часове над скучните учебници. Никога не стъпих на допълнителни уроци, консултации и прочие. И все пак всичко ми се получаваше. Не мога да си го обясня, явно някои неща идват отвътре.

Времето обаче напредваше все по-бързо. 11-ти и 12-ти клас отлетяха за един миг и дойде заветният момент – държавните зрелостни изпити. Пораснахме. Като че ли за една нощ. Всеки вече беше планирал пътя си, дори начертал проекта му. Аз ли? Аз живях с мечтите си. Изпитите минаха, взех и двата с отличен резултат и без особено много усилие. И реших, че е време да пътувам. Лятото направих няколко прави курса с баща си, бивш международен шофьор, до Германия, Австрия, Гърция и Сърбия. Това също бе една от големите ми мечти и успях да я постигна сравнително бързо.

Лятото мина. Повечето мои приятели и съученици започнаха своето следване. „Ти? Кога?“. Моят път беше различен. Започнах първата си работа.