ФИНАЛЪТ
Пишейки всичко това в момента някак ме обзема най-вече чувството на носталгия, не на гордост или суета. Не мога да кажа, че се гордея с това, което съм направил. По-скоро съм благодарен, че ми беше дадена възможност, чрез която да порасна, да стана по-самостоятелен, да се науча на труд и да оценявам това, което имам. Защото това, което си е за теб, ще те намери. И то те намира, докато вървиш по своя път – на места пропаднал с дупки, на места немска магистрала.
Всъщност осъзнах доста неща преди да хвана самолета за Щатите. Може би това бяха най-интересните моменти и преживявания преди да замина. Успях да издърпам три от шестте си изпита преди изпитната сесия, която съвпадаше с моя престой в Америка. Винаги ще съм благодарен на преподавателите, които се съгласиха. Другите да са живи и здрави също. Три дни преди полета ми пък се оказа, че спешно трябва да ми бъдат направени няколко зъба и всичко това съвпадаше и с вече издърпаните ми изпити в университета. Работата вече я нямаше – последният ми работен ден бе на 7-ми май, с уговорката, че след Щатите се връщам на позицията си. И така, остатъка от май прекарах в учене, разработване на теми и издирване на някого, с когото да пътувам или на някого, който щеше да работи на същото място като мен – в Уисконсин Делс. Първоначално без особено голям успех и надежда и примирил се, че вече ще пътувам през океана сам, без изобщо да съм се качвал на самолет в живота си, един ден докато си преглеждах телефона ми попадна пост на момче, което вече беше в Щатите и то точно в Уисконсин Делс. Свързах се с момчето набързо, оказаха се двама, добри приятели, решили да споделят емоцията заедно. Предложиха ми да бъда техен съквартирант и аз веднага се съгласих и се зарадвах страшно много. Момчета, ако четете това, благодаря ви за всичко, което преживяхме заедно там!
Имаше моменти, в които щях да си скъсам паспорта и да зарежа всичко. Цялата мечта и изгубено време, и вложени пари – всичко щеше да отиде на вятъра. Имаше си и причина зад всичко това, разбира се. Но, както са казали старите хора, Господ си знае работата, и аз съм доволен от развитието на случая. За някои неща на човек не му е писано да ги има, но това не трябва да го води до отчаяние. Животът е низ от върхове и падения, много труд… и неочаквани срещи. Това беше най-големият ми урок преди цялото приключение дори да започне и смея да заявя, че ме научи на повече, дори на повече от това, на което ме научи Америка. И на 1-ви юни, в 6 часа сутринта българско време, аз излетях за Чикаго…
В края на всяка история си има и поука, нали така? Сигурен съм, че всеки един от нас може да извлече своята посредством всяко едно свое решение или всеки един преживян момент. Тъкмо поради тази причина това беше една от моите любими поредици в платформата. Това ще бъде краят на една поредица, започната от миналата година и изпълнена с поука. И с вяра. Защото тепърва ще бъдат изкачвани нови и нови върхове!
~ С тази финална глава приключва официално приключението “Бригаден Дневник”. В продължение на два летни сезона проследихме историята на Илия Илиев. Платформа “Свободни, Вярващи, Амбициозни – СВА” изказва своята искрена благодарност към него!
