Здравейте! Казвам се Ирина Теодосиева. Израснах в красивия възрожденски град Котел, където прекарах детството и ученическите си години. Именно там се зароди любовта ми към изкуството, а най-вече към българския фолклор. През 2017 година животът ме отведе от планината към морето и оттогава живея в град Бургас. Образованието ми в областта на Хореографията и Началната и предучилищната педагогика ми даде възможност да съчетая творческия подход с педагогическите знания. Вярвам, че тези две направления естествено се допълват и ми помогнаха да развия умения за общуване, търпение, креативност и способност да мотивирам и подкрепям всяко дете.

1. Как започна любовта ти към танците и кога реши, че те ще бъдат важна част от живота ти?

Любовта ми към народните танци започна на 13-годишна възраст, когато реших, че искам да кандидатствам в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ гр. Котел. Две от най-близките ми приятелки вече се занимаваха с танци от ранна детска възраст и също бяха избрали този път. Един ден просто казах на родителите си: „Искам да танцувам.“ Те бяха изненадани, защото дотогава не се бях занимавала с танци. Започнах буквално от нулата – без никакъв опит, но с голямо желание и упоритост. Не знаех точно как ще се случи, но вярвах, че ако положа достатъчно усилия, ще успея. Пътят до приемния изпит беше истинско предизвикателство. За мое щастие, възпитаници на НУФИ „Филип Кутев“ ми подадоха ръка и ме подкрепиха в подготовката. С тяхна помощ успях да бъда приета – момент, за който съм искрено благодарна и до днес. Приемането ми в точно това училище се превърна в повратна точка в живота ми, поставяйки началото на път, по който танците от любимо увлечение постепенно се превърнаха в нещо много повече — в осъзнат професионален избор години по-късно.

2. Как успяваш да съчетаваш професията на начална учителка с активното участие в танцова формация?

В днешното динамично ежедневие това наистина е предизвикателство, но когато искаш да се занимаваш с нещо истински, намираш начин да го правиш, без да се замисляш. Вероятно животът в големия град също ме е научил бързо да преминавам от една дейност към друга и да се справям с различните ангажименти. Когато съм сред децата, съм изцяло отдадена на тях и се старая да давам най- доброто от себе си. А когато вляза в репетиционната зала, оставям всичко останало зад гърба си. Танците са моят начин да се презареждам и да изразявам себе си. На сцената се чувствам истински щастлива и това ми напомня колко е важно човек да прави това, което обича.

3. По какъв начин танците ти помагат в работата с децата в училище?

Имам щастието да работя в училището, в което някога силно мечтаех да бъда – ОУ „Ал. Георгиев – Коджакафалията“. Там имам възможността да преподавам народни танци на малките ученици. Вярвам, че децата лесно усещат, когато човек обича това,което прави, и когато преподава с отдаденост и сърце. Те се вдъхновяват не само от думите, а и от личния пример. За мен е истинско удоволствие да ги запознавам с богатството на българския фолклор и да виждам как с интерес и любопитство правят своите първи стъпки в танците. Това ми напомня колко е важно да предаваме не само знания, но и любов към българските традиции и култура.

4. Какво означава за теб да бъдеш част от формация Енигма и какво те мотивира да продължаваш да танцуваш?

Да бъда част от екипа на „Енигма“ за мен е истинско щастие. Това е място, което ми дава възможност да изучаваме нови танци не само от българския фолклор, но и от различни народи по света, да бъдем част от разнообразни събития и да споделяме любовта си към танцовото изкуство. Ценя много атмосферата във формацията, защото заедно не просто изпълняваме танци, а изграждаме екип, в който има подкрепа, доверие и стремеж към развитие. Най-голямата награда за един артист е емоцията на публиката и аплодисментите, които показват, че това, което създаваме, достига до хората. Именно тази връзка с публиката, любовта към изкуството и желанието ми да продължавам да се усъвършенствам ме мотивират да продължавам своя път в танците и до днес.

5. Кой е най-запомнящият се момент от сценичната ти кариера досега?

Всяка една изява на сцена е различна и носи своите емоции и преживявания. Не бих казала, че имам само един любим момент, защото всяко участие ми дава нещо ново. Разбира се, никога няма да забравя първото си излизане на сцена – вълнението, притеснението и онова специално усещане, че съм там, където винаги съм искала да бъда. Това е момент, който остава завинаги в съзнанието на всеки артист.

6. Какви качества развиват танците у човека и кои от тях смяташ за най-ценни в ежедневието?

На първо място танците възпитават и изграждат дисциплина у човека. Когато се развият тези качества, постепенно идват и много други – постоянство, отговорност, търпение, увереност, креативност, умение за работа в екип. Смятам, че именно тези качества не остават само в залата, а се пренасят и в ежедневието, като помагат на човек да се развива както личностно, така и професионално.

7. Какъв съвет би дала на децата и младите хора, които мечтаят да се занимават с танци, но се колебаят дали да направят първата крачка?

Знам, че понякога първата стъпка изглежда трудна и несигурна, но именно тя ни отвежда към нови възможности и ни помага да открием на какво сме способни. Важно е да не се сравняваме с другите, а да вярваме в собствения си път и да даваме най-доброто от себе си.

Затова моят съвет е – слушайте своя ритъм, следвайте мечтите си и не се страхувайте да направите своята първа крачка към сцената. Понякога именно тази малка крачка поставя началото на най-красивия танц в живота